Европа през 2025: Дронове, Тръмп и крехкият мир в Близкия изток

2025 година се очерта като повратна за Европа и света. Континентът се сблъска с безпрецедентна заплаха от дронове, докато политическият пейзаж беше преначертан от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Близкият изток остана епицентър на конфликти, но с нови нюанси.

Европейските летища, военни бази и ядрени обекти станаха мишени на множество дронови инциденти. НАТО и ЕС не се съмняваха в произхода на тези хибридни атаки. През септември 2025 г. бяха регистрирани масови нарушения на въздушното пространство на НАТО от неидентифицирани дронове над Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония. В Германия са отбелязани над 1000 подозрителни полета, а през ноември летища в Белгия и Швеция бяха затворени поради дронови инциденти.

Марк Рюте, генерален секретар на НАТО: „Дръзките действия на Русия във въздуха по източния ни фланг се увеличават. Видяхме дронове да нарушават въздушното пространство в Румъния, Естония, Латвия и Литва. Независимо дали е умишлено или не, това е опасно и неприемливо.“

Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК: „Нещо ново и опасно се случва в нашето небе… Полети бяха приземени, военни изтребители се намесиха и бяха взети контрамерки, за да се гарантира безопасността на нашите граждани.“

В отговор на ескалиращата заплаха, ЕС обеща изграждането на „стена срещу дроновете“. НАТО стартира операция „Източен страж“ на 12 септември 2025 г., след като за първи път бяха свалени руски дронове в Полша. Целта е бързо проследяване и неутрализиране на вражески апарати. Русия отрича обвиненията за умишлени нарушения, наричайки ги безпочвени.

Тази промяна е част от новата отбранителна доктрина на ЕС, наречена от Брюксел „Големият взрив“. Тя предвижда сериозни военни инвестиции, съвместни проекти и ударно увеличаване на производството. Европейците ще инвестират общо 6,8 трилиона евро до 2035 г. в сигурност. 3,4 трилиона евро ще отидат в реални отбранителни способности.

Андрюс Кобилюс, еврокомисар по отбраната: „Нашата цел е да постигнем отбранителна готовност преди 2030 г., а причината са плановете на Путин. Целта е да спрем агресията, да предотвратим нова война и да запазим мира.“

Част от „Големия взрив“ е и финансовият инструмент SAFE, предоставящ дългосрочни заеми с ниска лихва. България може да получи 2,6 милиарда евро от общите 150 милиарда евро. Страната ни вече подписа договор с германския концерн „Райнметал“ за изграждане на завод за барут и боеприпаси.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом като 47-и президент на САЩ донесе рязко преобръщане на правилата. С доктрината „Америка на първо място“, Тръмп преориентира външната политика, оттегляйки се от Европа и насочвайки поглед към западното полукълбо. На срещата на върха на НАТО в Хага съюзниците се споразумяха да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП до 2035 година.

Доналд Тръмп, президент на САЩ: „Аз им го казах. Ако не плащате, няма да ви защитаваме.“

Тръмп обяви търговска война, въвеждайки мита за почти целия свят. Той припозна крайни формации в Европа и изпрати Националната гвардия в контролирани от демократи градове. Въпреки твърденията за „златна ера на Америка“, инфлацията продължаваше да притиска страната, а рейтингът на президента спадаше.

В Близкия изток, годината започна с крехка надежда за мир. След 15 месеца война и дни преди края на мандата на Джо Байдън, беше постигнато второ прекратяване на огъня между Израел и Хамас. Бяха освободени 33 заложници, а над 1800 палестински затворници бяха пуснати. Оръжията обаче замлъкнаха само за няколко седмици.

Последваха две разширени сухопътни операции в Ивицата Газа – „Колесниците на Гидеон“ I и II. Международните критики нарастваха, а ООН регистрира глад извън Африка. Светът стана свидетел на брутални сцени на хора, борещи се за храна, и деца, превърнати в скелети от недохранване.

Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел – 21 май 2025 г.: „Цялата Ивица Газа ще бъде под израелски контрол и Хамас ще бъде напълно унищожен.“

Тръмп подкрепи Нетаняху, като същевременно сключи сделки за трилиони долари с богатите страни от Персийския залив. Възмущението в света доведе до признаването на палестинската държава от Франция, Великобритания, Австралия, Канада и десетки други държави.

Еманюел Макрон, президент на Франция – 22 септември 2025 г. :“Моментът настъпи. Обявявам, че Франция признава държавата Палестина.“

Директен сблъсък между Израел и Иран, от който светът се страхуваше, стана реалност. Вашингтон подкрепи Израел, нанасяйки удари по ирански ядрени обекти. След 12 дни военни действия на 24 юни Израел и Иран прекратиха огъня.

Нова израелска акция срещу преговорната делегация на Хамас в Катар промени правилата на играта. Тръмп натисна Нетаняху да спре огъня. Хамас и Израел приеха план за мир от 20 точки, включващ разоръжаване, възстановяване на Газа и връщане на всички заложници. Сред върнатите бяха и двама израелци с български корени, а тялото на друг заложник с българско потекло също беше предадено.

Доналд Тръмп, президент на САЩ – 13 октомври 2025 г.: „След години страдания и кръвопролития, войната в Газа приключи.“

Примирието остава крехко. Израелските удари продължават, Хамас не е изгубил напълно контрол, а Газа е в руини. Въпреки това, за първи път от началото на войната, коледните светлини грейнаха във Витлеем, символизирайки надежда за всички.