Европа осъзнава ли, че е сама? Новата стратегия на САЩ задълбочава разрива

Европа е изправена пред сложна геополитическа реалност. Анализ на проф. Натали Токи за „Форин Полиси“ разкрива, че континентът трябва да преосмисли своята стратегия за сигурност. Новата Национална стратегия за сигурност на САЩ, публикувана на 4 декември 2025 г., очертава враждебни отношения към Европа. Това поставя под въпрос бъдещето на трансатлантическите връзки и налага на Европа да поеме основна отговорност за собствената си отбрана.

Администрацията на Тръмп има последователно виждане за Европа. Тя приоритизира връзките САЩ-Русия и цели разделянето на континента. Крайно десни европейски сили подпомагат този процес. Те се ползват с подкрепата както на Москва, така и на Вашингтон. Европейците често са подценявали тези сигнали, вярвайки, че Доналд Тръмп е непредсказуем, но с него може да се работи. Тази представа се оказва грешна.

Всеки път, когато Тръмп напада Европа, европейските лидери се опитват да ласкаят Белия дом. Те вярват, че това е „умен ход“ за връщане на САЩ в трансатлантическото семейство. Но Тръмп последователно застава на страната на Русия по отношение на войната в Украйна. От „капана в Овалния кабинет“ за Зеленски до 28-точковия „мирен план“, вероятно написан в Москва, действията му са ясни. Европейците понасят ударите, ангажирани да спасяват остатъците от трансатлантическата връзка.

Новата стратегия на САЩ акцентира върху прекратяване на разширяването на НАТО. Тя настоява Европа да увеличи разходите си за отбрана до 5% от БВП. Това е значително над сегашните нива на повечето европейски държави. Стратегията критикува европейските държави за политическа нестабилност и неспособност за реформи. Според САЩ, това подкопава европейската сигурност и дава възможност за влияние на Русия.

Тръмп вижда войната в Украйна като пречка за нормализацията на отношенията САЩ-Русия. Той изглежда склонен да търси имперска колаборация както с Русия, така и с Китай. Останалият свят, включително Европа, е в „колониалното меню“. Тази визия се съгласува с подкрепата за крайно десни партии в Европа. Тези сили работят за разделяне на континента и изтощаване на европейския интеграционен проект. Визията е за трансатлантическа връзка, където алфа-американците доминират над европейците.

Ако Тръмп все още не е подчинил Европа, това не е заради европейски „хитроумни номера“. Това е по-скоро защото Путин все още „си играе на недостъпен“. Разчитането на това Путин да саботира съглашението САЩ-Русия не може да бъде европейска стратегия за сигурност.

Добрата новина е, че много европейски общества и правителства разбират, че европейската сигурност минава през Киев. Германия, Франция, Великобритания, Полша, скандинавските и балтийските държави, Нидерландия, Испания, и отчасти Италия, осъзнават това. Те разбират, че капитулацията на Киев ще освободи руските ресурси за отваряне на нови фронтове срещу Европа.

Европа разполага с лостове – може би дори повече от САЩ – когато става въпрос за войната в Украйна. Тя притежава повечето замразени руски активи и налага ефективни санкции. Европа подкрепя Украйна икономически и предоставя основната част от военната помощ. Въпреки това, САЩ остават изключително важни за разузнавателната информация. Те също печелят от продажбата на оръжия, които Европа не произвежда в необходимия мащаб.

Европа се стреми да намали уязвимостите си чрез увеличаване на разходите за отбрана. Но това често означава купуване на повече американско оръжие. Така континентът намалява краткосрочните си уязвимости, но увеличава дългосрочната си зависимост от САЩ. Тази зависимост вече се използва като оръжие.

Европа не може да обещае да сложи край на войната днес, но може да се ангажира с изграждането на условия за устойчива сигурност на континента.

Въпреки че системно решение за европейската сигурност не се вижда, Европа разполага с лостове. Тя може да предотврати капитулацията на Украйна и да създаде условия за справедлив мир. Необходими са обаче два елемента: способност за концентрация върху стратегическата цел и смелост. Европейските лидери трябва да съберат кураж да се изправят пред Вашингтон. Те трябва да благодарят на Тръмп за „мирните“ му усилия и да го убедят, че светът е пълен с други конфликти, изискващи вниманието му. Върховната представителка по сигурността и външната политика Кая Калас подчертава, че САЩ остават най-големият съюзник на Европа. Това показва, че въпреки критиките, трансатлантическите връзки все още се поддържат официално.