Европа на две скорости: Новата геополитическа реалност и мястото на България
Германия и Франция повеждат група от шест държави към създаването на Европа на две скорости. България трябва да избере между интеграция в ядрото или изолация в периферията.
Знамена на ЕС се веят пред сградата на Европейския парламент в Брюксел. СНИМКА: РОЙТЕРС
Европейският съюз навлиза в решителна фаза на прегрупиране, провокирана от глобалната нестабилност и вътрешните блокади. Дебатът за Европа на две скорости, който години наред беше само теоретична възможност, вече се превръща в официална стратегия на най-могъщите икономики в блока. Този процес не е просто икономически, а екзистенциален отговор на натиска от страна на Русия и променената политика на САЩ под управлението на Доналд Тръмп.
През последните десетилетия Източна Европа и страните от бившия комунистически лагер се ползваха от равноправен глас в ЕС – принцип, който работеше ефективно в епоха на стабилност. Днес обаче агресията на Владимир Путин и хибридните атаки разклатиха европейското единодушие. Лидери като Виктор Орбан и Робърт Фицо често блокират ключови решения, което принуди ядрото на Европа да търси начини за заобикаляне на ветото чрез „коалиции на желаещите“.
времето за Европа на две скорости е настъпило
Това заяви германският финансов министър Ларс Клингбайл, подчертавайки необходимостта от по-бързи действия в условията на слаб растеж. На 28 януари 2026 г. е насрочена видеоконференция на финансовите министри от Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия. Целта е обсъждане на конкретен план за капиталовите пазари, укрепване на еврото и мащабни инвестиции в отбраната. Този нов елитен формат няма да бъде затворен клуб, но ще изисква категорична воля за интеграция от всеки нов член.
За България този процес поставя фундаментален въпрос: дали ще се борим за място в ядрото, или ще останем в сивата периферия. Рисковете от подобно разделение са реални. Според дипломата Любомир Кючуков, този подход може да институционализира разделението и да концентрира влиянието в ограничен кръг държави. В същото време анализатори посочват, че Европа вече не се възприема като безусловен съюзник от Вашингтон, което налага спешно изграждане на европейски суверенитет.
Шестте най-големи европейски икономики вече подготвят амбициозен дневен ред за укрепване на конкурентоспособността. Полският министър на финансите Анджей Домански потвърди участието на Варшава, което е ясен знак, че Източна Европа също има своето място в „първата скорост“, стига да прояви политическа решителност. За България изборът е между пълно европейско интегриране с всички ангажименти или изолация в периферията, където ползите ще бъдат значително по-малко.
Новата структура вероятно ще бъде по-малко демократична в класическия смисъл на пълното единодушие, но много по-ефективна срещу външни заплахи. Българските избиратели и партии трябва бързо да осъзнаят, че приемането на еврото не е крайната точка, а само входен билет за новия център на тежестта в Европа.
