Европа инвестира 300 млрд. евро в нов жилищен фонд за достъпни домове
Европейската комисия планира да стартира стратегия за достъпни жилища през 2026 г., включваща нов жилищен фонд от 300 млрд. евро и поставяща цел за 1,5 милиона нови или реновирани жилища до 2030 г. Инициативата, подкрепена от ЕИБ, цели не само строителство, но и създаването на компактни, енергийно ефективни градове. Това е отговор на нарастващите цени на жилищата и строителството, които правят придобиването на собствен дом все по-трудно за европейците.

Европа стартира серия от програми за достъпни селища СНИМКА: ГЕТИ
Представете си Европа, в която всеки може да има собствен дом. Звучи като утопия, нали? Брюксел обаче е решил да превърне това в реалност. След години на бездействие и плахи мерки, Европейската комисия обяви, че в началото на 2026 година ще представи първата си стратегия за достъпни жилища. И този път не говорим за бюрократичен документ, който ще отлежава в чекмеджетата. Планът предвижда мобилизация на десетки милиарди евро, конкретни цели и дори нещо като жилищна индустриална политика.
Сърцето на стратегията е новата паневропейска инвестиционна платформа, която ЕК разработва заедно с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Платформата ще осигури около 10 млрд. евро свеж капитал само за първите две години, с цел създаването на 1,5 милиона нови или реновирани жилища до 2030 г. Тези средства ще бъдат насочени към ново строителство и обновяване на стари сгради. Парите ще дойдат от няколко големи „кранчета“: 7,5 млрд. евро – от политиката за сближаване, над 22 млрд. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост, 16,6 млрд. евро – от InvestEU и минимум 100 млрд. евро от Механизма за справедлив преход. Най-амбициозната цел е създаването на нов европейски жилищен фонд от 300 млрд. евро, като поне една трета от сумата ще бъде под формата на грантове.
В подкрепа на тази инициатива, ЕИБ обяви стартирането на план за действие за жилищната политика и нов портал за услуги „на едно гише“, който ще предоставя консултации и финансиране за иновации, изграждане на достъпни жилища и енергийна ефективност. Платформата ще бъде отворена и за други участници като национални насърчителни банки и международни финансови институции. Европейската комисия планира да публикува първата си европейска стратегия за ценово достъпни жилища, включваща техническа помощ, анализи на жилищния пазар и ревизия на правилата за държавна помощ с фокус върху енергийната ефективност и социалните жилища.
Ситуацията е спешна. Кметове на 36 големи града вече излязоха с призив „Европа трябва да действа сега!“ и предоставиха свой жилищен план. Според Евростат, през 2024 година 10,6% от домакинствата в градовете отделят над 40% от дохода си за жилище, което се счита за официален праг на жилищна обремененост. Разликите между страните са шокиращи – Ирландия е със 101% над средното за ЕС по цени на жилищата, докато България е с 61% под средното европейско равнище, но с тази тенденция и при доходите от имоти.
Достъпността обаче невинаги е реална. Разходите за строителство растат драматично – в Германия те вече са 2510 евро на квадратен метър, ръст от над 80% за десетилетие. Подобни тенденции се наблюдават във Франция, Нидерландия и Австрия, правейки жилищните инвестиции все по-непосилни.
Но може би най-интересното в стратегията е, че тя не е ограничена само до квадратни метри. Брюксел иска компактни градове, където хората могат да стигат до училище, работа и културни центрове пеша или с велосипед. Новата стратегия се стреми да реши класическия парадокс на достъпността – колкото по-евтино е жилището, толкова по-често е в периферията, далеч от работа, транспорт и услуги. Целта е да се стимулира строителството на достъпни жилища в самите градски центрове или в добре свързани квартали. Планът е амбициозен и включва енергийна трансформация – не само нови, но и умни сгради с висока енергийна ефективност, които ще намаляват сметките за ток и ще допринасят за постигането на климатичните цели на ЕС. Жилищната политика остава ключов приоритет, като се очаква дългосрочно решаване на кризата.
Предстоят тежки преговори с националните правителства относно разпределението на средствата. Голямото предизвикателство ще бъде привличането на частни инвеститори. Но ако проектът успее, Европа ще покаже, че кризата не е присъда, а шанс за модернизация. Кой знае, може би след 10 години ще разказваме за 2026 година като момента, в който Европа обърна курса – от континент на скъпите квартири към място, където домът отново е право, а не лукс.