Еврофондове срещу конституционна пречка: Скопие е изправено пред критичен доклад от ЕС
Европейският съюз е инвестирал близо 2 милиарда евро в Северна Македония през последните 20 години, а 70% от износа на страната е насочен към блока. Въпреки тези икономически успехи и ясното обществено желание за интеграция, Скопие продължава да среща политически пречки, като основната е невписването на българите в Конституцията. На фона на бездействието на правителството, се очаква в доклада на ЕС за разширяването от ноември 2025 г. страната да получи силно критична оценка.
Пътят на Република Северна Македония към Европейския съюз е белязан от силен контраст: значителни икономически ползи и усвояване на предприсъединителни фондове, които стоят редом до пълен политически застой по отношение на ключовите реформи. Репортажът е част от мащабния европейски проект „Истории от разширяването“ на EBU – Европейския съюз за радио и телевизия.
ЕС е инвестирал близо 2 милиарда евро в Северна Македония през последните 20 години, като един от най-големите успехи е отпадането на визовия режим. Тези средства подпомагат директно бизнеса. Оливер Тасевски, собственик на компания в Куманово, която произвежда кори за яйца, е получил субсидия от 250 хиляди евро чрез Германското предприятие за международно сътрудничество (GIZ), които е инвестирал в ново оборудване. Компанията има 25 служители.
„В момента продаваме продуктите си по животинските ферми в Северна Македония. Имаме износ и за Косово и Сърбия. По-нататък се стремим да започнем и вече договаряме сътрудничество с Гърция, така че да разширим пласмента на нашето производство“
— Оливер Тасевски, собственик на компания
Държавният съветник в Министерството по европейски въпроси, Драган Тилев, обяснява, че след присъединяването еврофондовете ще станат още по-достъпни, а БВП на страната ще се умножи. По думите му, Република Северна Македония вече изнася 70% от продукцията си към държавите-членки на ЕС.
„Не, процесът на евроинтеграция и на отваряне на преговорния процес не е външнополитически въпрос, това е вътрешен въпрос на реформи. Всички елементи, свързани с транспонирането на европейското законодателство, засилване на институциите – това не е външна политика, а вътрешна“
— Драган Тилев, държавен съветник в Министерство по европейски въпроси на РСМ
Тилев изрази и тревога относно липсата на приемственост в процеса, като отбеляза, че е работил с 18 министри по европейски въпроси и при всяко ново правителство реформите започват отначало.
„Другият момент, който можехме да отиграем много по-добре, е да осигурим приемственост в самия процес. Работил съм с 18 министри по европейски въпроси от началото на кариерата ми и винаги с всяко правителство започваме всичко от начало“
— Драган Тилев, държавен съветник в Министерство по европейски въпроси на РСМ
Гражданските очаквания и политическият застой
Обикновените хора в страната имат високи очаквания, вариращи от по-бърза индустриализация и финансови придобивки, през по-добри практики в работните сектори и пътувания, до инвестиции в образованието и медицината. Мнозина се надяват, че членството в ЕС ще промени отношението към корупцията сред политици и граждани.
Въпреки ясната полза и обществената подкрепа, основната пречка пред Скопие е невписването на българите в Конституцията като дял от народа. Посланикът на Европейския съюз в Скопие, Михалис Рокас, отново призова за незабавни конституционни промени.
„Всички знаем много добре, че е необходима една стъпка – конституционните промени и тогава можем да отворим нова глава в отношенията между Северна Македония и Европейския съюз. Важното е, че сме готови за това, чакаме и искаме да се движите по-бързо по пътя на евроинтеграция. Възможността сега е реална и се надявам, че ще се възползвате от нея“
— Михалис Рокас, посланик на ЕС в РСМ
За съжаление, откакто е на власт, правителството в Скопие не е предприело действия за започване на процедурата по промяна на Конституцията. Този блокаж предизвика остри реакции. Премиерът Християн Мицкоски критикува България за блокирането на преговорите, определяйки ситуацията като „балканизация на ЕС“.
Междувременно, очаква се в тазгодишния доклад за разширяването (Ноември 2025 г.) Северна Македония да получи една от най-критичните оценки за липсата на напредък в кандидатурата си. Въпреки че Европейският парламент приветства успешното приключване на скрининга на всички клъстери, той настоятелно насърчава Скопие да приеме конституционните изменения, за да продължи напред. Опозиционният СДСМ също подчертава необходимостта от политически консенсус по ключови реформи, за да се ускори интеграционният процес на фона на геополитическите катаклизми.
