Евродепутати призовават за засилена подкрепа за иранското общество три години след смъртта на Махса Амини
Три години след смъртта на Махса Амини, евродепутати призовават за засилена подкрепа за иранското гражданско общество. В отговор на масовите протести, иранският режим е задържал над 22 000 души и е убил над 500, като използва високотехнологични методи за репресии. Европейски политици настояват за целенасочени санкции и подкрепа за активистите, борещи се за демократия и свобода.
Protesters chant slogans as one of them holds up a poster of the Iranian Supreme Leader Ayatollah Ali Khamenei in a protest following the U.S. attacks on nuclear sites in Iran, in Tehran, Iran, Sunday, June 22, 2025. (AP Photo/Vahid Salemi)
Три години след трагичната смърт на Махса Амини в ареста, няколко евродепутати призовават за продължаване и засилване на подкрепата за иранското гражданско общество. Нейната кончина на 16 септември 2022 г. се превърна в искра за мащабни протести и гражданско неподчинение, оставайки символ на борбата за свобода и човешки права в Иран.
Махса Амини беше задържана от нравствената полиция в Техеран заради неспазване на задължителния дрескод. Нейната смърт предизвика вълна от недоволство, което продължава да отеква в страната. От септември 2022 г. до септември 2025 г. са регистрирани над 9300 акта на протест и гражданско неподчинение в Иран.
Пред лицето на тези демонстрации, реакцията на иранския режим е брутална. Режимът е задържал около 22 000 души и е убил над 500 протестиращи в отговор на протестите. Шахин Милани, изпълнителен директор на Iran Human Rights Documentation Center (IHRDC), подчертава засилването на репресиите: „Преследването на активисти продължава. Дискриминацията срещу жените продължава. Както знаете, няколко жени в момента са с наложена смъртна присъда. Много от тях са в затвора Карджак – място с ужасяващи условия. Например – има само една тоалетна за 60 или 70 души.“
Централна роля в протестите играят жените. Те смело премахват задължителния хиджаб, издигайки лозунга „Жена, живот, свобода“, който се превърна в емблема на съпротивата. От своя страна, иранският режим отговаря с високотехнологични средства за наблюдение и дигитални репресии. Това включва цифрови блокади, намеса в интернет и използване на видеонаблюдение за идентифициране на протестиращи. Режимът използва националната информационна мрежа (NIN) за контрол на информацията и идентифициране на протестиращи, което представлява засилване на репресивните политики.
С наближаването на подновяването на санкциите срещу Иран, европейски политици призовават за засилен натиск върху режима, съчетан с подкрепа за защитниците на човешките права. Хана Нойман, германски евродепутат, заяви: „Изключително важно е да увеличим натиска върху този брутален режим, който репресира собствения си народ, носи терор в региона и, чрез транснационални репресии, дори в Европа. Но също така трябва да гарантираме, че санкциите са целенасочени – насочени срещу режима, така че да затруднят живота му, но също така трябва да засилим подкрепата за онези в Иран, които се борят за демократия, за свобода – за гражданското общество, за активистите и всички останали.“
Заради блокажа в преговорите по ядреното споразумение с Иран, европейската „тройка“ – Германия, Франция и Великобритания – активира в края на август механизма „snapback“, който предвижда повторно налагане на санкции срещу Иран в рамките на 30 дни. Съветът за сигурност на ООН даде зелена светлина за възстановяване на санкциите. Въпреки това, дипломатическите преговори продължават, като все още има надежда за постигане на споразумение в последния момент. Ако не бъде постигнат компромис, икономическите санкции трябва да бъдат възстановени на 28 септември.
Европейски и международни институции отбелязват случая на Махса Амини и призовават за засилване на целенасочени санкции и подкрепа за иранското гражданско общество. Това е критичен момент, в който международната общност трябва да продължи да стои солидарно с иранския народ в борбата му за основни човешки права и свободи.
