Евклид“ проби космическите завеси: Телескопът засне стотици новородени звезди в Орион
Европейският космически телескоп „Евклид“ успя да заснеме стотици новородени звезди в мъглявината LDN 1641, част от съзвездието Орион. Използвайки инфрачервения инструмент NISP, телескопът проби плътните облаци от прах, за да заснеме млади светила, изхвърлящи струи материя. Наблюденията са проведени по време на тестове за калибриране на системата за насочване, потвърждавайки високата точност, необходима за основната мисия на „Евклид“ – картографиране на Вселената.
Европейският космически телескоп „Евклид“ постигна значим успех, като успя да надникне дълбоко в загадъчен облак и да заснеме звезди в процес на образуване. Учените отдавна се стремят към по-ясен поглед върху звездообразуването, но този процес често остава скрит от плътни завеси – облаците от газ и прах, от които самите звезди се раждат.
Младите звезди в най-ранните етапи на своето формиране са обвити в гъст „пашкул“ от материя. Именно за да преодолее тази пречка, „Евклид“ използва своя инфрачервен инструмент NISP, който е проектиран да вижда през космическия прах. Телескопът е получил подробна снимка на част от мъглявината LDN 1641 – област на активно звездообразуване, разположена на около 1300 светлинни години от Земята в съзвездието Орион.
LDN 1641 представлява сложна структура от прах и газ, където се раждат нови светила. Докато във видимата част на спектъра тази зона изглежда почти празна, инфрачервеният инструмент NISP на „Евклид“ позволи да се „надникне“ през праха и да се видят стотици светила. Тази област е част от най-близкия гигантски молекулярен облак до нашата планета и съдържа над хиляда млади звездни обекта.
На изображението се различават млади звезди, които изхвърлят струи от материя – характерен белег за техните ранни етапи на формиране. Учените отбелязват, че LDN 1641 е регион с относително ниска плътност и не съдържа масивни звезди от тип O или B. Това позволява процесът на звездообразуване да бъде изучаван в по-спокойна среда, различна от по-активните части на Орионската мъглявина.
Допълнителен анализ показва, че около 50% от младите звезди в мъглявината имат циркумзвездни дискове, като значителна част от тях са преходни. Това откритие е важно за разбирането на формирането на планети.
Снимката на LDN 1641 е направена през септември 2023 г. в рамките на тестове. За да проверят точността на системата за насочване, учените са се нуждаели от поле с малко видимо звезди, като тази област на Орион се е оказала изключително подходяща. Наблюденията са направени с цел калибриране на системата за насочване на телескопа.
Тестовете потвърдиха, че „Евклид“ може да поддържа посоката си с висока точност. Този резултат е от жизненоважно значение за основната мисия на телескопа: създаването на най-голямата триизмерна карта на Вселената и изследването на загадъчните тъмна материя и тъмна енергия. Въпреки че основната му задача е да наблюдава далечни галактики, учените подчертават, че „Евклид“ предоставя и добри възможности за изучаване на обектите в Млечния път.
