Ескалация на напрежението в Куба: Масови протести срещу недостига и високите цени

Куба е обхваната от масови протести заради енергийна криза и драстичен скок на цените. Демонстранти атакуваха държавни сгради, а правителството ограничи интернета и обвини САЩ за икономическата блокада.

Ескалация на напрежението в Куба: Масови протести срещу недостига и високите цени
Време за четене: 2 мин. 15 март 2026

Куба се изправя пред една от най-тежките си социални и икономически кризи през последните години. Вълна от гражданско недоволство обхвана страната, като най-сериозните сблъсъци бяха регистрирани в централния град Морон. Протестиращи нападнаха сградата на Комунистическата партия след демонстрация срещу драстичното поскъпване на храните и постоянните прекъсвания на електричеството. По данни на вътрешното министерство петима души са арестувани след вандалски прояви срещу партийните офиси през нощта.

Според държавния вестник Invasor недоволството в Морон е започнало мирно, но бързо е прераснало в насилие. Демонстранти са хвърляли камъни по входа на партийната сграда и са запалили мебели от приемната на улицата. При безредиците са пострадали и други държавни обекти, включително местна аптека и държавен пазар. Властите съобщават за значителни материални щети, докато в социалните мрежи се появиха твърдения за ранен демонстрант, които официалните източници отричат.

Кризата се задълбочава от критичния недостиг на горива и лекарства. Кубинското правителство повиши цените на бензина с над 500%, достигайки 6,51 долара за литър, а цената на електричеството скочи с 25%. Президентът Мигел Диас-Канел призна пред обществеността, че през последните три месеца в страната не е пристигнало ново гориво. Страната е почти напълно зависима от внос за производството на електроенергия, което води до часове наред живот в тъмнина за милиони кубинци.

Протестите не се ограничиха само до Морон. На 17 и 18 март масови акции бяха организирани в градове като Сантяго де Куба, Ел Кобре, Баямо и Матансас. Участниците проведоха „кастрюлни маршове“ и скандираха лозунги като „Patria y Vida“, „Свобода!“ и „Долой комунизма!“. За да овладеят ситуацията и да спрат разпространението на информация, властите ограничиха достъпа до мобилен интернет в районите на демонстрациите.

Президентът Мигел Диас-Канел определи исканията на гражданите като „легитимни“, но подчерта, че държавата няма да толерира вандализъм. Той отново посочи американската петролна блокада като основна причина за енергийния колапс.

Разочарованието, предизвикано от продължителните прекъсвания на електрозахранването сред нашия народ, е разбираемо – то е последица от енергийната блокада на САЩ, която през последните месеци се засили жестоко. Жалбите и исканията са основателни, стига да се изразяват с възпитание и уважение към реда.

В опит да тушира напрежението, Хавана започна преговори със САЩ за смекчаване на санкциите. Като жест на добра воля бяха освободени 51 политически затворници. Въпреки това заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Коссио обвини Вашингтон в опити за дестабилизация на страната. Президентът Доналд Тръмп коментира, че Куба се намира в „дълбока криза“ и намекна за необходимост от политическа промяна на острова.

Въпреки че конституцията от 2019 година формално позволява протести, те остават голяма рядкост в Куба. Честотата на демонстрациите през последните седмици обаче показва, че разочарованието на населението достига критични нива. Икономическото оцеляване на острова остава под въпрос без спешни доставки на гориво и стабилизиране на цените на основните стоки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *