Ескалация на напрежението: Белгия разследва 17 нарушения на въздушното пространство от военни дронове
Белгийската прокуратура разследва осем случая с 17 нарушения на въздушното пространство от дронове над ключови обекти, включително военни бази, летища и ядрени централи. Министърът на отбраната Тео Франкен директно обвини Русия в провеждане на кампания за дестабилизация, използвайки военни дронове, които са способни да летят до 300 км и не се влияят от военното заглушаване.
Надпис, забраняващ използването на дронове край международното летище в Брюксел. СНИМКА: РОЙТЕРС
Белгийската прокуратура предприе осем разследвания, обхващащи 17 случая на нарушаване на въздушното пространство от дронове. Инцидентите, започнали от началото на октомври, са регистрирани над стратегически обекти, включително военни бази, летища и над една от двете белгийски ядрени централи.
През последните 48 часа ситуацията допълнително се изостри, като бяха съобщени нови случаи на навлизане на дронове над летищата в Брюксел и Лиеж, както и над военни бази и центрове за ядрени изследвания. Тези действия доведоха до временно затваряне на въздушното пространство и спиране на полети, което алармира белгийските власти.
В резултат на ескалацията, белгийският Съвет за национална сигурност проведе извънредно заседание за обсъждане на политически и технически мерки срещу растящата заплаха. За да подпомогнат белгийските служби, германските въоръжени сили изпратиха екипи.
Службите за сигурност и медиите посочват, че използваните дронове не са достъпни на свободния пазар, а са класифицирани като военни разработки с обхват до 300 километра и възможност да останат във въздуха до 20 часа. Белгийските власти по-рано уточниха, че засечените апарати не са се повлияли от военните средства за заглушаване на спътниковото насочване, като изглежда са ползвали мобилни далекосъобщителни мрежи за управление.
Прокуратурата все още не е установила дали става дума за неволни нарушения или за действия, поръчани от чужда държава. Въпреки това, медиите разпространиха предположение, че дроновете може да са били насочвани от международни води край Белгия, вероятно от кораб, принадлежащ към т. нар. руски сенчест флот – плавателни съдове, вече използвани за саботажи в Балтийско море.
Политическата реакция беше остра. Министърът на отбраната Тео Франкен посочи Русия като главен заподозрян за кампанията за дестабилизация, заявявайки, че страната е подложена на хибридна война. Целта на дроновете е идентифицирана като разузнаване на разположението на бойни самолети и боеприпаси. На този фон, Руският посланик в Белгия категорично отрече намеса във връзка с инцидентите.
Един от ключовите обекти, над които са забелязани дроновете, е военната база Клайне Брьогел, известна с присъствието на американски ядрени оръжия по натовска програма и базиране на изтребители F-16. Инцидентите се случват на фона на вълна от подобни случаи в Европа, което поражда сериозни опасения за сигурността на НАТО, особено в контекста на замразени руски активи в Белгия, за които предстои решение за евентуално предоставяне на Украйна.
Белгийските власти издадоха заповед за сваляне на дронове, навлезли над военни бази, подчертавайки необходимостта от незабавни мерки срещу растящата заплаха.
