ЕС затяга контрола: Ваканционните имоти „на тъмно“ изчезват от платформите
От 20 май ЕС въвежда нови правила за краткосрочните наеми. Платформите ще премахват нерегистрирани имоти, което може да оскъпи нощувките с 30%.
Европейският съюз въвежда строги мерки срещу нерегламентираните краткосрочни наеми. От 20 май влиза в сила нов регламент. Той задължава платформите за резервации да докладват всички активни обяви. Те трябва незабавно да премахват имоти без официална регистрация. От 20 май влизат в сила нови правила на ЕС за краткосрочните наеми. Този ход цели пълна прозрачност в туристическия сектор. Собствениците на ваканционни жилища са изправени пред сериозен избор. Те трябва или да легализират дейността си, или да напуснат пазара.
В България ситуацията е особено динамична. Половината ваканционни имоти у нас отпадат от Booking и Airbnb заради липса на регистрация. Данните на браншовите организации показват мащаба на проблема. В страната има между 15 000 и 16 000 имота в големите платформи. Почти 50 процента от тях обаче работят в сивия сектор. Половината от около 16 000 имота в България в момента са в сивия сектор.
Борис Павлов, председател на „Асоциация за туристически имоти и иновации“, коментира промените:
Това, което ще се случи на пазара, е много здравословен процес. Най-накрая сивият сектор ще бъде премахнат посредством този регламент, който влиза на ниво ЕС.
Регистрационният режим в България работи от 2020 година. Досега обаче много наемодатели намираха начини да го заобикалят. Новите правила променят това фундаментално. Всяка платформа вече ще изисква уникален регистрационен номер за всеки обект. Платформите ще премахват всяка обява без валиден регистрационен номер. Ако номерът е невалиден или липсва, обявата се изтрива автоматично. Това ще ограничи възможностите за нелоялна конкуренция.
Собствениците трябва да преминат през регистрация в съответната община. Процесът включва заплащане на патентен данък. Стойността му варира между 50 и 250 евро в зависимост от населеното място. Дължат се също осигуровки върху приходите и задължителна туристическа такса. сивият сектор в туризма буди притеснения сред легалните оператори от години.
Платформите ще събират и проверяват детайлна информация. Те ще подават данни към властите на месечна база. Докладите ще включват броя на нощувките и настанените гости. Ще се изисква също точен адрес и URL линк към обявата. Тази информация ще се обработва чрез единна цифрова информационна точка.
Савина Недялкова от Министерството на туризма обяснява механизма:
Този регламент дава възможност на министерството чрез една единна цифрова информационна точка да обменя информация с онлайн платформите.
Тя допълва, че министерството ще налага строги санкции при нарушения:
Ако ние установим и платформите ни предоставят информация, че такъв номер не е предложен и не е поставен в съответната платформа, то ние имаме право да поискаме от платформата да свали от съдържанието си въпросното място за настаняване.
Допълнителни проучвания показват, че правилата се прилагат за всички големи оператори. Платформи с над 4500 обяви попадат под най-строгия контрол. Това включва почти всички популярни международни и български сайтове. Малките и микро платформи ще имат облекчен режим. Те ще докладват данни на всеки три месеца. Големите играчи на пазара обаче ще правят това всеки месец.
Изчистването на пазара ще има и негативни за потребителите последици. Прогнозите сочат поскъпване на нощувките с над 30 процента. Основната причина е рязкото намаляване на предлагането. Допълнителните разходи за данъци и осигуровки също ще се калкулират в крайните цени.
Борис Павлов уточнява процедурата:
Вече всяка една платформа, която предлага така наречените апартаменти за краткосрочно настаняване, трябва да изиска регистрационния номер на всеки един имот. Ако такъв не е подаден или ако не е валиден, платформата ще бъде задължена да премахне имота.
Той подчертава, че измамите с несъществуващи апартаменти ще изчезнат. Сигурността за туристите ще се повиши значително. Министерството на туризма ще си сътрудничи тясно с Европейската комисия. Целта е пълното внедряване на новите цифрови инструменти. Споразумението между Съвета на ЕС и Европарламента предвижда 24-месечен период за пълно прилагане след влизането в сила. Това ще позволи на държавите да изградят необходимите бази данни за обмен на информация.
