ЕС с революционен план: Замразени руски активи ще гарантират милиарден заем за Украйна
Лидерите на ЕС обсъждат в Копенхаген безпрецедентен план за използване на замразени руски активи на стойност 200 млрд. евро като обезпечение за заем към Украйна. Инициативата, подкрепена от Урсула фон дер Лайен, цели да накара Русия да плати за войната, но среща заплахи от Кремъл и правни притеснения от някои страни членки.
Лидерите на Европейския съюз обсъждат безпрецедентен финансов механизъм за подпомагане на Украйна. На среща на върха в Копенхаген днес, 1 октомври, те разглеждат план за отпускане на репарационни заеми за Киев на стойност до 140 милиарда евро, които да бъдат обезпечени със замразените активи на Руската централна банка в блока.
Инициативата, силно подкрепена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цели да използва като гаранция замразените руски авоари на стойност около 200 милиарда евро. Голяма част от тези средства се намират в базирания в Брюксел централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“. Планът е иновативен опит да се накара Русия да плати за агресията си, без да се прибягва до директна конфискация на активи, която е в разрез с международното право.
„Няма да конфискуваме активите. Украйна трябва да плати този заем, ако Русия плати репарации.“
— Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия
Фон дер Лайен подчерта, че идеята е активите да служат единствено като обезпечение. Това означава, че ако Москва в крайна сметка изплати репарации на Украйна за нанесените щети, заемът ще бъде погасен с тези средства. В противен случай приходите от замразените активи ще покрият задълженията. Политическата воля в Брюксел видимо се променя, като все повече лидери подкрепят идеята, че европейските данъкоплатци не трябва да носят цялата тежест на възстановяването на Украйна.
„Има растящ консенсус сред нас, че не само европейските данъкоплатци трябва да плащат за подкрепата за Украйна, но и че Русия трябва да бъде подведена под отговорност.“
— добави тя
Въпреки нарастващата подкрепа, някои държави членки изразяват притеснения относно законността на подобен ход и потенциалните рискове за стабилността на европейските финансови пазари. В отговор, естонският премиер Кая Калас, известна с твърдата си позиция спрямо Кремъл, се позова на основен правен принцип.
„Основният принцип на международното право е, че трябва да си платиш за щетите, които си нанесъл. Ако не започнеш война срещу друга страна, няма да си изложен на риск.“
— Кая Калас, министър-председател на Естония
Реакцията от Москва не закъсня. Кремъл остро осъди предложението, определяйки го като „кражба“ и заплаши с ответни мерки срещу всички държави и институции, които участват в подобна схема. Междувременно в Брюксел вече се обсъждат и по-смели варианти, като например заемът да бъде безлихвен и средствата от него да се използват целево за закупуване на оръжия от европейски производители. Дебатите в Копенхаген продължават, но посоката е ясна – Европа търси начини да накара агресора да плати сметката за войната.
