ЕС призова за деескалация в Близкия изток след извънредна среща на външните министри

Външните министри на Европейския съюз проведоха критична виртуална среща заради рязката ескалация на напрежението в Близкия изток. Дипломатите от 27-те държави членки единодушно определиха последните атаки на Иран в региона като „неоправдани и непростими“. Те настояват за незабавна деескалация и проява на максимална сдържаност от всички страни в конфликта.

ЕС публикува съвместна декларация за защита на цивилното население и пълно зачитане на международното право. Документът призовава за стриктно спазване на Устава на ООН в контекста на военните действия. В тази връзка Съветът за сигурност на ООН заседава извънредно, за да намери изход от кризата.

Германският канцлер Фридрих Мерц изрази изключително твърда позиция по време на дискусиите в блока. Той обяви, че неговото правителство подкрепя усилията за окончателно спиране на иранския режим. Мерц подчерта, че ядреното и балистично въоръжаване на Техеран представлява глобална заплаха.

Сътрудничеството с терористични групи застрашава нашите партньори и нас самите. Същото важи и за системната подкрепа на Иран за руската агресия срещу Украйна. Следователно германското правителство споделя облекчението, което изпитват много иранци, че този „режим на моллите“ отива към своя край. Споделяме интереса на Съединените щати и Израел този режим да бъде спрян, както и неговото опасно ядрено и балистично въоръжаване. Военните удари имат за цел да сложат край на разрушителната игра на този отслабен режим…

Канцлерът призна правната неяснота на ударите, нанесени от САЩ и Израел, но защити действията на съюзниците. Според актуални данни от терен, Израел е започнал масирани военни удари в сърцето на Техеран на 1 март 2026 година. Същевременно американското командване съобщи, че е поразило над 1000 стратегически цели на иранска територия от началото на операцията.

Ситуацията вече пряко засяга сигурността на европейските граници. Ирански ракети са били изстреляни към Кипър, като за щастие са паднали в морето. Това се определя като първата директна атака срещу държава членка на ЕС в рамките на този конфликт. Преди това беше планирано, че външните министри на ЕС ще обсъдят ситуацията в Иран с оглед на енергийната сигурност.

Българската външна министерка Надежда Нейнски коментира икономическите рискове от дестабилизацията. Тя подчерта, че ЕС се нуждае от спокоен Близък изток за осигуряване на редовни доставки на петрол и газ. Министрите предупредиха, че блокирането на Ормузкия проток би предизвикало непредсказуеми икономически трусове. Въпреки това, Иран е възобновил петролните доставки през протока на 1 март 2026 година.

Международната агенция за енергията потвърди, че глобалните пазари остават добре снабдени към момента. Въпреки това Министерството на външните работи на България повиши степента на риск за региона на Ниво 5. Това предупреждение изисква пълно преустановяване на всякакви пътувания на български граждани до засегнатите зони.

Европейският съюз обмисля активиране на Механизма за гражданска защита за евакуация на свои граждани. Дипломатическите реакции в региона остават противоречиви. Турският президент Ердоган изрази съжаление за смъртта на аятолах Али Хаменеи. Норвегия пък изрази разочарование, че преговорите между Вашингтон и Техеран не са довели до дипломатическо решение.