ЕС преговаря с талибаните за депортиране на афганистански граждани

Европейският съюз активно търси механизми за депортиране на афганистански граждани, чиито молби за убежище са отхвърлени или са извършили престъпления. Шведският министър за миграцията Йохан Форсел призова за обща процедура в ЕС за издаване на необходимите документи за пътуване. Този призив беше отправен по време на неформална среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи в Никозия, Кипър.

Форсел подчертава, че липсата на лични документи прави депортирането „почти невъзможно“. Въпреки че ЕС избягва политически споразумения, които биха легитимирали талибанския режим, се обсъждат технически договорки. Целта е да се ускори процесът по издаване на документи за афганистанци, подлежащи на връщане. Европейската комисия вече е осъществила контакти в Кабул, което е оценено като „много положителна първа стъпка“.

Министърът е категоричен:

„За нас е доста обезпокоително да виждаме доста случаи на хора, които са извършили престъпления, афганистански граждани, които са извършили престъпления в Швеция, като днес е почти невъзможно да ги експулсираме.“

Той добави:

„Ако дойдеш в Европа и извършиш престъпления, ти сам си избрал да не бъдеш част от нашето общество. И трябва да направим всичко възможно, за да се уверим, че ще бъдеш експулсиран.“

Проблемът се задълбочава от факта, че повечето афганистански посолства в Европа не са признати от талибанските власти. Това пречи на афганистанските граждани да получат лични карти или паспорти от родината си. Форсел предлага афганистанците, подлежащи на депортиране от различни страни от ЕС, да бъдат групирани и репатрирани с чартърни полети.

Над 20 страни от ЕС, включително България, настояват за активизиране на депортациите. През 2024 г. 22 870 афганистанци са получили решение за връщане, но само 435 са репатрирани. Германия води собствени преговори с талибаните за споразумения за репатриация, включително чартърни полети. Катар играе ролята на посредник в тези преговори.

Въпреки че Брюксел избягва легитимирането на талибанския режим, сътрудничеството на техническо ниво е наложително. Липсата на формално споразумение за реадмисия е основна правна пречка. Афганистан продължава да бъде класифициран като небезопасна страна, което усложнява процеса. Някои европейски страни, като Австрия и Белгия, следят отблизо действията на Германия и биха искали да използват нейните връзки за съвместни депортационни рейсове. Широк консенсус сред страните членки подкрепя нуждата от по-бързи депортации.