ЕС планира да инвестира 200 милиарда евро в изкуствен интелект и отчита рекорден ръст на частните инвестиции

Европейският съюз амбициозно се стреми да се позиционира като глобален лидер в развитието на изкуствения интелект (ИИ), обявявайки серия от значими инвестиции и законодателни инициативи. Докато първоначалните данни сочеха 50 милиарда евро инвестиции за текущата година, нови изследвания разкриват далеч по-мащабни планове.

На конференция в Европейския парламент в Брюксел, еврокомисарят по изследванията, иновациите и стартиращите предприятия Екатерина Захариева подчерта, че европейските стартиращи предприятия в областта на ИИ привличат рекордни инвестиции. Захариева изтъкна и ролята на ЕС като първата институция, въвела законодателни регулации за ИИ, отразяващи балансиран подход между иновациите и отговорността.

Значителни финансови ангажименти и бъдещи планове

Допълнителни проучвания разкриват, че Европейският съюз планира да мобилизира около 200 милиарда евро общи инвестиции в изкуствен интелект. Тази стратегия включва нов фонд “InvestAI” с бюджет от 20 милиарда евро и AI гигафабрики, интегрирайки както публични, така и частни ресурси. Вече са отпуснати 10 милиарда евро за 13 съоръжения за изкуствен интелект и 20 милиарда евро за стартиране на гигафабрики, като се очаква те да отключат десет пъти повече частни инвестиции.

Проектът предизвиква огромен интерес, със 76 подадени заявления от 16 държави за 60 потенциални обекта. Текущите годишни инвестиции по програми като “Хоризонт Европа” и “Цифрова Европа” възлизат на 1 милиард евро, като целта е те да достигнат 20 милиарда евро годишно до края на цифровото десетилетие. Допълнително, Механизмът за възстановяване и устойчивост осигурява 134 милиарда евро за цифрови технологии, които подкрепят тези амбициозни усилия.

Екатерина Захариева представи инициативата “Континент на ИИ”, която мобилизира 150 милиарда евро публични и частни ресурси, фокусирайки се върху силните страни на ЕС – производство, енергетика и здравеопазване. Проекти като “Хоризонт Европа” ангажират 8 милиарда евро за изследвания и иновации, насочени към създаването на големи езикови модели, но и към справяне с рискове като кибернасилие и дийпфейк.

Баланс между иновации и етика

Въпреки огромния потенциал, ИИ поражда и опасения относно изместването на хората от машините. Захариева подчерта, че европейците са избрали правилния път – да бъдат амбициозни, но и отговорни. Пример за успешното взаимодействие между европейски инициативи и български принос е институтът INSAIT в София, основан от професор Вечев – стипендиант на Европейския изследователски съвет, който се превръща в уникален център за ИИ.

Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев, който организира форума в Европарламента, акцентира върху необходимостта човекът да запази крайното решение, особено в чувствителни области като правосъдието и военната област. Той даде пример с дронове, оборудвани с ИИ за лицево разпознаване, които биха могли автономно да взимат решения за атака, което е недопустимо, когато става въпрос за човешки живот. „Винаги трябва да има човек, който накрая да взема решението“, категоричен е Радев, повтаряйки същото и за използването на ИИ в съдебната система, където машините могат да анализират хиляди казуси, но невинаги да дават верните решения, изисквайки субективната и независима преценка на съдията.

Според експертите, европейските регулации в областта на ИИ трябва да стимулират иновациите, но безопасността на хората трябва да остане приоритет номер едно.