ЕС осигурява 90% от външното финансиране за България
Изследване на ИПИ показва, че 90% от външното финансиране за България идва от ЕС. От 1989 г. до 2024 г. страната е получила около 70 млрд. лева, като най-много средства са насочени към земеделието.
Европейският съюз е основният източник на външно финансиране за България, осигурявайки около 90% от безвъзмездната чуждестранна помощ. Това показват данните от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено в Дома на Европа в София.
Анализът на ИПИ обхваща периода от началото на прехода до днес, базирайки се на публично достъпни източници. Той разглежда външната помощ, без да включва националното съучастие.
От 1989 г. до края на 2024 г. България е получила приблизително 70 млрд. лева по консервативни оценки. За 2025 г. се очакват допълнителни 6-7 млрд. лева. След присъединяването към ЕС, това финансиране допринася за около 7% от приходите в консолидирания бюджет.
Ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова подчерта значението на европейската солидарност за развитието на страната.
Щастлива съм, че ЕС чрез неговата солидарност е този, който най-много е допринесъл за развитието на България за периода от 90-те години до днешно време.
Тя добави, че този ресурс идва от данъкоплатците и има добавена стойност в реализирани проекти.
Изследването разкрива цикличност в усвояването на средствата от бюджета на ЕС. Наблюдават се пикове в последната година, когато парите могат да бъдат изразходвани. Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов определи това като слабост на българската администрация. По думите му, по-логично би било усвояването да е равномерно.
Най-голям дял от безвъзмездното финансиране – над 30% – е насочен към земеделието. Богданов отбеляза, че това е мащабна инвестиция. Той повдигна въпроса за ефективността ѝ и доколко допринася за по-продуктивно земеделие.
Между 10% и 15% от средствата са отделени за транспортна инфраструктура, благоустройство, селски райони, околна среда, конкурентоспособност и иновации. Около 10% са за човешки ресурси. Това показва, че външното финансиране подкрепя всички сфери на социално-икономическия живот.
По предприсъединителни фондове България е получила 3,8 млрд. лева. Към края на 2024 г. над 35 млрд. лева са усвоени по оперативни програми. По Националния план за възстановяване и устойчивост са получени едва 1,9 млрд. лева от възможните 13,5 млрд. лева за периода 2021-2026 г. Българските земеделци са получили над 20 млрд. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.
Разликите в размера на средствата по райони отразяват национални приоритети и активността на местните власти, коментира Богданов. Други източници на финансиране включват финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн) с 222 млн. лева за периода 2014-2021 г. Средствата са насочени към намаляване на бедността, регионално развитие и правосъдие.
Финансовата подкрепа от САЩ приключва с членството на България в ЕС. От началото на 90-те до 2007 г. българското правителство е получило над 1,2 млрд. лева. Частното донорство от американски организации възлиза на 660 млн. лева.
През 2025 г. Европейският парламент и страните членки одобриха увеличен бюджет на ЕС. Това означава достъп до по-голям обем средства за България по европрограми, Кохезионни фондове и Механизъм за възстановяване и устойчивост. Въпреки това, финансови експерти продължават да изразяват опасения относно нарастващия външен дълг на България. Те призовават за засилване на вътрешните източници и реформи за по-ефективни публични инвестиции, вместо прекомерна зависимост от външно финансиране.
