ЕС обмисля затягане на санкциите срещу Иран заради насилието над протестиращи

Европейският съюз разглежда възможността за налагане на по-строги санкции срещу Иран. Причината е ескалиращото насилие срещу мирни демонстранти. Това съобщи говорител на Европейската комисия. Той подчерта, че задържането и избиването на протестиращи е напълно неприемливо.

Говорителят потвърди, че ЕС не цели смяна на режима в Техеран.

Иранският народ трябва да определи кой да го представлява,

заяви той. Това беше в отговор на въпрос за контакт с наследника на последния ирански шах.

Европейският съюз изразява пълна подкрепа за смелите граждани на Иран. Протестите са за свобода и ЕС осъжда употребата на сила. Говорителят отказа коментар за хипотетични военни мерки, споменати от САЩ.

Брюксел е готов да предложи по-тежки санкции. За тяхното приемане е необходима единодушна подкрепа от Съвета на ЕС. ЕС призовава властите в Техеран да чуят исканията за промяна. За утре е насрочена извънредна среща. Тя ще бъде на Съвета по политиката за сигурност, посветена на ситуацията в Иран.

Междувременно, върховният представител по външните работи Кая Калас заяви готовност да предложи допълнителни санкции. ЕС вече осъди насилието. Представител на ЕК, Паула Пинью, също потвърди разглеждането на нови мерки. Една от обсъжданите възможности е включването на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) в списъка на терористичните организации.

Протестите в Иран са най-мащабните от 2022 г. и продължават вече 16 дни. Те започнаха на 28 декември 2025 г. заради девалвацията на иранския риал. По данни на правозащитници, над 500 души са загинали, а над 10 600 са задържани. ЕС вече е наложил широкомащабни санкции срещу 230 иранци и над 40 организации. Те са свързани с нарушения на правата на човека, ядрената програма и подкрепата за войната в Украйна.

Властите в Техеран, в лицето на президента Масуд Пезешкиан, обвиняват САЩ и Израел. Според тях, те организират безредиците. Министърът на външните работи Аббас Аракчи твърди, че Иран разполага с доказателства за това. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел „следи“ ситуацията. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола призова Европа да осъзнае своя дълг и необходимост да действа.