ЕС обмисля революционна стъпка: Приемане на нови членове без пълно право на вето

Европейският съюз разглежда възможността бъдещи държави членки да се присъединят към блока, без да получат пълни права на глас незабавно. Тази стъпка, съобщава „Политико“, цитирайки дипломати и служители на ЕС, е опит за съживяване на процеса на разширяване, който в момента е блокиран от вътрешни разделения.

Основната идея зад предложението е да се направи процесът по-приемлив за скептични лидери, като например унгарския премиер Виктор Орбан, и да се ускори членството на страни като Украйна. На практика, новите членове биха се възползвали от много от предимствата на ЕС, но няма да притежават право на вето поне в началото на членството си.

Инициативата се намира в ранен етап на разглеждане и трябва да бъде одобрена от всички настоящи 27 страни членки. Тя представлява най-новият опит на проевропейските правителства да преодолеят възраженията на Будапеща и други столици, които се опасяват от нежелана конкуренция на местните пазари или от компрометиране на интересите на сигурността. Разширяването е превърнато в стратегически приоритет на ЕС на фона на експанзионистичната програма на руския президент Владимир Путин, като целта е броят на членовете да достигне 30 през следващото десетилетие.

Институционални реформи срещу ветото

Според плановете, пълните права, включително правото на вето върху политиките на съюза, ще бъдат предоставени на новите членове, след като ЕС преразгледа начина си на функциониране. Това включва реформи, които да затруднят отделните страни да налагат вето. Идеята е да се приемат нови страни, без да се налага трудоемка и смятана от някои правителства за невъзможна ревизия на основните договори на ЕС.

Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси на германския Бундестаг, категорично подкрепя идеята.

„Бъдещите членове трябва да бъдат задължени да се откажат от правото си на вето, докато не бъдат проведени ключови институционални реформи, като въвеждането на квалифицирано мнозинство при гласуването в повечето области на политиката.“

— Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси на германския Бундестаг

Той добавя, че подобен план би „гарантирал, че ще останем способни да действаме дори в разширен ЕС“.

Разделения и подкрепа

Инициативата е част от по-широк дебат за институционални реформи в ЕС, които целят повишаване на ефективността на съюза. Страни като Австрия и Швеция активно подкрепят ограничаването на правата на новите членове, за да се ускори присъединяването. Традиционно, Европейската комисия, скандинавските, балтийските и централноевропейските държави са благосклонни към разширяването, макар да имат притеснения за икономическата конкуренция и сигурността.

Въпреки това, опитите за премахване на правото на вето срещат силна съпротива не само от Унгария, но и от съществуващи членове като Франция и Нидерландия.

„Разширяването не трябва да бъде забавяно от отделни държави членки на ЕС, които блокират реформите.““

— Антон Хофрайтер

Недоволство сред кандидатите

Натискът за промяна съвпада с нарастващото недоволство в страните кандидатки от Източна Европа и Западните Балкани. Много от тях са предприели дълбоки вътрешни реформи, но години след кандидатстването си не са по-близо до членството. Например, преговорите за присъединяване на Черна гора започнаха още през 2012 г.

„Последната страна, която се присъедини [към ЕС], беше Хърватия преди повече от 10 години – а междувременно Обединеното кралство напусна“

— черногорският президент Яков Милатович

Черногорският президент Милатович подчертава, че сега е моментът да се съживи процесът и идеята за ЕС като притегателен клуб. В момента девет от десетте държави, които се стремят към членство, имат статут на кандидатки, което подчертава дългосрочните предизвикателства. Предстоящата среща на върха по инициативата „Берлински процес“ в Лондон, която събира лидерите на Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) с европейските лидери, е фокусирана върху ускоряване на интеграцията като предшественик на разширяването на ЕС.

Вижте също: България прие Общите принципи за подкрепа на парламентите на 151-вата Асамблея на ИПС в Женева

Вижте също: Край на зависимостта: ЕС се споразумя да прекрати изцяло вноса на руски газ до 2027 г.

Вижте също: Инфаркт е причината за смъртта на 27-годишния бегач на планинското състезание „Вертикален Руй“

Вижте също: Китай стартира мащабна инициатива за международни зелени морски коридори

Вижте също: Съдът в Берковица остави в ареста рецидивистка, обвинена за кражба на 5000 лева

Вижте също: Горящият танкер MV Falcon в Аденския залив: Двама души са в неизвестност, причината за взрива остава неясна