ЕС изрази сериозни съмнения към Съвета за мир, България и Унгария се присъединиха
Европейският съюз изрази сериозни съмнения към Съвета за мир, особено относно неговия устав и съвместимост с ООН. България и Унгария са единствените страни от ЕС, присъединили се към инициативата на САЩ, докато водещи европейски държави отказаха участие.
Снимка: БТА
Европейският съюз изразява сериозни съмнения относно ключови елементи в устава на новосформирания Съвет за мир. Това стана ясно след неформална среща на европейските лидери в Брюксел.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че ЕС има резерви относно обхвата, управлението и съвместимостта на Съвета за мир с Хартата на ООН. Въпреки това, европейските лидери декларираха готовност да си сътрудничат със САЩ за постигане на мир в Газа, ако Съветът за мир действа като преходна администрация и е в съответствие с резолюциите на ООН.
България и Унгария бяха единствените държави членки, които се присъединиха към Съвета за мир. Това решение предизвика остра реакция, като Атанас Славов отбеляза присъединяването като „грешно, неадекватно и опасно действие“ и „пробив срещу общата политика на ЕС“.
Според информация от Белия дом, България и Унгария са подписали документи, които превръщат Съвета в „официална международна организация“. България се присъедини към Съвета за мир с мандат на правителството.
Уставът на Съвета за мир предоставя крайната власт за решения на президента Тръмп, който е фактически пожизнен председател. Проектът на харта предлага широки правомощия за „осигуряване на траен мир в райони, засегнати или застрашени от конфликти“, което предизвика тревога сред партньорите на САЩ.
Европейски официални представители изразиха опасения, че новият съюз може да се стреми да подкопае ООН. Те определиха включването на авторитарни фигури като Александър Лукашенко като „фарс“.
Франция, Германия, Великобритания и Канада официално отказаха участие в Съвета за мир. Израел също критикува предложения съвет. Въпреки това, Русия и други авторитарни режими приветстват инициативата на Тръмп, който настоява Съветът да бъде учреден в Давос с такса от 1 милиард долара за постоянно членство.
Европейските лидери също така изразиха готовност да играят по-сериозна роля в Арктическия регион чрез НАТО. Те приветстваха решението на САЩ да не налага нови мита срещу европейски държави и обещаха да работят по търговското споразумение между ЕС и САЩ. Европа обаче напомни на Вашингтон, че е готова да отстоява своите интереси срещу всякаква форма на принуда. Блокът е готов да сътрудничи с американците и за справедлив и траен мир в Украйна.
Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК: „По време на дискусията за Гренландия беше ясно, че успяхме да устоим, бяхме твърди, но без да има ескалация, и най-важното, много единни. Но имаше и дискусия за начина, по който знаем, че трябва да работим все повече и повече за независима Европа.“
Антонио Коща, председател на ЕС: „Имаме сериозни съмнения относно редица елементи в Хартата на Съвета на мира, свързани с нейния обхват, управление и съвместимост с Хартата на Организацията на обединените нации. Готови сме да работим заедно със Съединените щати по прилагането на Всеобхватния мирен план за Газа, като Съветът на мира изпълнява мисията си като преходна администрация в съответствие с съответната резолюция на ООН.“
