ЕС и Централна Азия: Партньорство от политически диалог към конкретни икономически резултати
Европейският съюз и Централна Азия засилват икономическото си сътрудничество, фокусирайки се върху транспортни коридори, критични суровини и зелен преход. Посланикът на ЕС Тоиво Клаар очерта приоритетите, насочени към изграждане на вериги на стойността и устойчиво развитие. Нови споразумения и форуми подчертават прехода към конкретни резултати.
Европейският съюз и Централна Азия засилват взаимното си сътрудничество, преминавайки от политически диалог към конкретни икономически инициативи. Този стратегически ход подчертава променящия се фокус на ЕС към региона, особено след 2022 г., когато Централна Азия започна да се възприема като ключова за диверсификация на доставките и свързаността. На 26 ноември 2025 г. в Ташкент се проведе Третият икономически форум ЕС–Централна Азия, който събра над 700 участника и изведе напред ключови теми.
Посланикът на ЕС Тоиво Клаар очерта приоритетите на Брюксел в Ташкент. Те включват транспортни коридори, свързаност, критични суровини и зелен преход. България, като част от ЕС, също има интерес от тези нови възможности. Развитието на нови транспортни маршрути и енергийни връзки е от стратегическо значение за целия съюз. На 24 октомври 2025 г. Узбекистан и ЕС подписаха Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество (EPCA), задълбочавайки двустранните връзки.
Фокусът е върху изграждането на цели вериги на стойността. Това включва местна преработка, трансфер на технологии и надеждни транспортни маршрути. Целта е свързване на Централна Азия с европейските пазари. Инициативата Global Gateway на ЕС осигурява финансиране за проекти в региона. Това са инвестиции в инфраструктура, енергетика и дигитализация.
Проведохме разговори за критичните суровини – как можем да ги добиваме и преработваме в Централна Азия, а след това да ги транспортираме към Европа. Вече виждаме положителни резултати, но потенциалът е много по-голям.
Заяви Тоиво Клаар, посланик на ЕС. Този акцент върху критичните суровини цели намаляване на зависимостта на Европа от единични доставчици. Същевременно се стимулира икономическият ефект в страните от Централна Азия.
Мозъчни тръстове като Международния институт за Централна Азия активно работят в тази посока. Жавлон Вахабов, директор на института, подчертава значението на партньорството. То трябва да бъде изпълнено със съдържание и да води до реални, осезаеми резултати. На април 2025 г. в Самарканд се проведе първата среща ЕС–Централна Азия на високо равнище. Там беше стартирана Стратегическа партньорска инициатива, обещаваща значителни инвестиции.
Партньорството между ЕС и Централна Азия навлиза в нов етап. Акцентът е върху реализацията, устойчивостта и дългосрочното развитие. Организацията на тюркските държави също е готова да засили сътрудничеството си с ЕС. Това показва нарастващия интерес към региона. Казахстан и Узбекистан се отличават като „якорни“ държави за европейската дипломация. Те активно приемат икономическите проекти на ЕС. Регионалната многовекторна дипломация означава, че ЕС съперничи с други големи играчи. Това изисква комбинация от икономически стимули и политическа гъвкавост.
