ЕС договори климатична цел: 90% по-малко емисии до 2040 г.
Европейският съюз постигна окончателно споразумение за намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г. За първи път се разрешава използване на въглеродни кредити извън ЕС, а стартът на ETS за транспорт и отопление се отлага до 2028 г.
Европейският съюз постигна окончателно споразумение за амбициозна цел. Парниковите газове трябва да бъдат съкратени с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Тази юридически обвързваща цел е резултат от продължителни преговори между Европейския парламент и държавите членки.
За първи път споразумението разрешава използването на въглеродни кредити от проекти извън континента. До 5% от необходимото намаление може да бъде постигнато чрез закупуване на такива кредити. Това е компромис, който предизвика критики от екологични организации.
Екологични организации критикуваха компромиса, обвинявайки ЕС, че „изнася“ климатичните си ангажименти извън блока.
В бъдеще ЕС може да позволи на държавите членки да компенсират допълнителни 5% с кредити от международните въглеродни пазари. Този механизъм ще се активира при необходимост. Новата цел означава, че емисиите на европейските индустрии трябва да бъдат съкратени с около 85%.
Няколко държави, водени от Италия, изразиха притеснения. Те се опасяваха от амбициозността на целта. Въпреки това, ЕС остава най-последователен в климатичната политика сред големите замърсители. Блокът вече е намалил емисиите си с 37% спрямо 1990 г. Стремежът е към климатична неутралност до 2050 г.
По настояване на Полша и Унгария, в споразумението е включено и едногодишно отлагане. Стартът на системата за търговия с емисии (ETS) за пътния транспорт и отоплението на сградите се измества за 2028 г. Това цели да се избегне рязко поскъпване на отоплението и горивата. Подобна мярка е ключова за социалната справедливост и енергийната сигурност.
ЕС е четвъртият най-голям замърсител в света. Той се нарежда след Китай, САЩ и Индия. За сравнение, Китай също има планове за намаляване на въглеродните емисии. Споразумението включва и рамка за оценка на напредъка след 2030 г. Тя ще отчита конкурентоспособността, социалната справедливост и технологичните иновации.
Сега споразумението очаква официално одобрение от държавите членки и Европейския парламент. Този ход е важна стъпка към постигане на климатичните амбиции на ЕС.
