Епиграма за оставката и „Лукановата зима“: Кой беше Андрей Луканов и защо БСП блокира реформите му?
Второто правителство на Андрей Луканов управлява едва три месеца през 1990 г. и подава оставка, отбелязана с остра епиграма от поета Йосиф Петров. Управлението е белязано от икономическа криза, наречена „Луканова зима“, и вътрешнопартийни противоречия, като парламентарната група на БСП блокира ключови икономически реформи. През 1996 г. Луканов е разстрелян пред дома си в София, като извършителите остават неразкрити.

Андрей Луканов (26.9.1938 г. – 2.10.1996 г.)
Второто правителство на Андрей Луканов управлява едва три месеца и подава оставка около Андреевден през 1990 г. Този кратък и мъчителен период е белязан от тежка икономическа криза и народно недоволство. Поетът Йосиф Петров, който е и най-старият депутат в Народното събрание, отбелязва събитието с остра епиграма, която рецитира с апломб от трибуната:
„Разплакана България се смей и ни закичва с цвете незабравка.
Честит ти имен ден, Андрей, честита и оставка.“
— Йосиф Петров, най-старият депутат в Народното събрание
Андрей Луканов е роден в Москва на 26 септември 1938 г., трето дете на Карло и Евгения Луканови. Той завършва „Международни отношения“ в МГИМО през 1963 г., където е състудент с Петър Младенов и Бойко Димитров, всички част от комунистическия елит. След дипломирането си Луканов започва работа в Министерствата на външните работи и външната търговия. От 1969 до 1972 г. е служител в представителството на България в ООН в Женева и владее английски, руски, испански и френски език.
Въпреки елитния произход и образование, Тодор Живков никога не е одобрявал фамилията Луканови. Живков е убеден, че Андрей е шпионин на Москва. Знаейки за сериозните му връзки там, той не смее да го отстрани напълно от властта, но спира кариерното му развитие. В продължение на 15 години Луканов е все заместник, а чак през 1987 г. Живков го прави министър на външноикономическите връзки, но така и не го допуска до членство в Политбюро. Луканов е сред лидерите на вътрешния преврат в БКП през ноември 1989 г. и става главен архитект на последващите промени.
Кабинетът и „Лукановата зима“
След 1989 г. Луканов оглавява Министерския съвет. При съставянето на първото си правителство през февруари 1990 г. той използва изпитания от времето на социализма „командно-административен метод“, като назначава хора, без да иска тяхното мнение. Този кабинет е микс от „стари кримки“ и непознати лица. За министър на външните работи Луканов назначава своя състудент Бойко Димитров.
Икономическата ситуация бързо се влошава. Луканов назначава проф. Стефан Стоилов специално за икономическата реформа. Стоилов подготвя програма за либерализиране на цените. Парламентарната група на БСП обаче блокира началото на реформата, тъй като според тях „ляво правителство не можело да провежда дясна политика“. Междувременно търговците спират да изнасят стока по щандовете, очаквайки повишаване на цените. Така в речника навлиза изразът „Луканова зима“ — метафора за празните витрини и огромните опашки от хора.
Разбирайки нуждата от пазарна икономика и освобождаване на цените, Луканов търси широко коалиционно правителство със СДС. Кризата се задълбочава, когато Михаил Горбачов изпраща писмо, обявяващо, че разплащането между двете държави ще става само във валута и на международни цени. Луканов свиква министрите си и заявява:
“Ние сме загубени!”
— Андрей Луканов
За да предотврати срив на държавата, на 29 март 1990 г. кабинетът “Луканов” налага мораториум върху обслужването на външния дълг. Също така се либерализират банковото дело и външната търговия, като се установява плаващ курс на лева.
Отказ от Запада и финална оставка
През лятото на 1990 г. Луканов получава неочаквано предложение. Високопоставен американски емисар го кани на разговор и му предлага без заобикалки: да напусне БСП, да основе социалдемократическа прозападна партия и да оглави правителство заедно със зараждащата се опозиция. Луканов не само отказва веднага, но и изразява възмущение, позовавайки се на родовата си принадлежност и борбата за прогрес:
„Та вие мене за предател ли ме имате!…“
— Андрей Луканов
След като БСП печели изборите за Велико народно събрание, Луканов е задължен да състави нов кабинет, въпреки че не желае еднопартийно управление. Второто правителство стартира на 22 септември 1990 г. с чувство на обреченост. Опозицията го критикува, а „червената“ парламентарна група го обвинява в мекушавост. В края на 1990 г. страната е залята от протести, студенти окупират университета, а България е тотално изолирана от света. На 20 декември Андрей Карлович подава оставка след 3 месеца и 11 дни управление.
През 1992 г. на Луканов е отнет депутатският имунитет по искане на главния прокурор Иван Татарчев, който е негов трети братовчед. Арестуван е на 9 юли 1992 г. по обвинение за присвояване на обществено имущество в особено големи размери. Делото е прекратено и той е освободен на 30 декември 1992 г. През 1995 г. Луканов става президент на „Топенерджи“, съвместно руско-българско дружество с равни дялове между „Булгаргаз“ и „Газпром“. Андрей Луканов е застрелян с четири куршума пред дома си на 2 октомври 1996 г. Подбудителите и изпълнителите на разстрела му не са известни и до днес.