ЕП: Северна Македония трябва да изпълни договора с България според Преговорната рамка

Европейският парламент прие нова стратегия за разширяване на Европейския съюз с категорично мнозинство. Документът получи подкрепата на 385 евродепутати, докато 147 гласуваха „против“, а 98 се въздържаха. Стратегията определя разширяването като ключова инвестиция в сигурността и стабилността на Общността в условията на променена геополитическа среда.

Северна Македония трябва да продължи добросъвестното прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Това изискване е заложено в приетия документ и трябва да се изпълнява в пълно съответствие с Преговорната рамка. Скопие има ангажимент и към Преспанското споразумение с Гърция. Евродепутатите подчертават, че напредъкът на всяка страна кандидат зависи от реалното покриване на европейските критерии и ценности.

В стратегията се посочва, че разширяването остава процес, основан на индивидуални заслуги. Той е напълно обратим при липса на конкретни резултати или отстъпление от демокрацията. Нито една държава не може да разчита на „преки пътища“ по отношение на основните принципи на Съюза. Разширяването на ЕС остава процес, основан на индивидуални заслуги и е напълно обратим.

Европейският парламент обръща специално внимание на историческото помирение в региона. Евродепутатите изискват отваряне на комунистическите архиви за постигане на истинско национално помирение. Тази стъпка е от решаващо значение за укрепване на демократичното управление. Документът призовава за пълно прилагане на решенията на националните и международните съдилища. Това включва спазване на задълженията относно военните престъпления и изчезналите лица. Евродепутатите се противопоставят остро на историческия ревизионизъм и прославянето на военни престъпници.

Подходът, основан на заслуги, предвижда сериозни последствия при негативни тенденции. Преговорите за присъединяване могат да бъдат замразени или върнати назад при отстъпление от ценностите на ЕС. Северна Македония трябва да извърши конституционни промени, за да продължи своя интеграционен път. Това е основно изискване за започване на същинските преговори по клъстерите.

Авторът на доклада Петрас Ауштрявичюс подчерта необходимостта от вътрешни реформи в самия Европейски съюз.

„Разширяването на ЕС трябва да върви ръка за ръка с вътрешни реформи, които да защитят функционирането на Съюза и да подобрят процеса на вземане на решения, включително чрез по-широко използване на гласуването с квалифицирано мнозинство. ЕС трябва да приключи тези реформи до момента, когато водещите страни кандидатки изпълнят критериите за членство и бъдат готови за присъединяване“

Българската позиция в дебата беше представена от евродепутата Емил Радев. Той посочи, че Северна Македония все още не отговаря на необходимите условия за членство. България не възпрепятства процеса, но настоява за стриктно спазване на поетите международни задължения. Страната ни се придържа към решенията на Народното събрание от юни 2022 година.

Според годишните доклади на Европейската комисия, Черна гора и Албания демонстрират най-висок темп на реформи. Черна гора и Албания целят приключване на преговорите съответно до края на 2026 г. и 2027 г. ЕП насърчава тези държави да подкрепят амбициите си с реални законодателни и административни промени.

Най-сериозно отстъпление от демократичните стандарти се наблюдава в Сърбия, Грузия и Турция. Тези страни показват ниска степен на съгласуваност с общата външна политика на ЕС. Преговорите им за членство на практика са в застой. Европейският парламент предупреждава, че държавите, които изостават в демократичното управление, ще понесат политически и финансови последствия.