ЕП прие строги мерки за депортиране: Центрове извън ЕС и две години задържане

Европейският парламент предприе решителни стъпки за реформиране на миграционната политика на Европейския съюз. Депутатите окончателно одобриха два ключови закона на 10 февруари 2026 година. Тези текстове имат за цел да увеличат броя на връщанията на нередовни мигранти. Основен инструмент за това ще бъдат спорните центрове за депортиране, разположени извън пределите на съюза.

Новото законодателство ще промени начина, по който се разглеждат молбите за убежище. **Новите правила ще влязат в сила на 12 юни 2026 година.** Тогава започва прилагането на регламента за процедурите по предоставяне на убежище. Страните от ЕС подкрепят по-строги правила при процеса по депортиране на мигранти. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) вече одобри версия на текста. Тя получи подкрепа от дясноцентристките, десните и крайнодесните политически групи. Това решение на практика нарушава традиционното „центристко мнозинство“ в парламента.

Една от най-дискутираните мерки е възможността за дългосрочно задържане. **Задържането на мигранти в специализирани центрове може да достига до две години.** Този период се счита за необходим за финализиране на процедурите по експулсиране. Пактът за миграция и убежище е разработван почти десет години. Той предвижда ускорена процедура за разглеждане на всички молби. Еврокомисарят по външните работи очаква рязко увеличение на депортациите от територията на ЕС през следващите години.

Важен елемент от реформата е създаването на списък с „безопасни страни“. **Европейският парламент одобри списък на „безопасни страни“, включващ държави като Египет, Мароко и Тунис.** В този списък попадат още Бангладеш, Колумбия, Косово и Индия. От юни 2026 година депортациите в тези страни ще бъдат възможни без предварително установяване на връзка с тях. Мигранти, които откажат да напуснат доброволно, могат да бъдат затворени за отказ на сътрудничество.

Европейският съюз вече създава правна основа за нови модели на депортиране. Те наподобяват британския „руандийски модел“ и италианската концепция за центрове в Албания. Въпреки това, текстът на Европейския парламент не включва разпоредба за претърсване на жилища. Някои държави настояваха властите да влизат в „други релевантни места“ за откриване на подлежащи на експулсиране лица.

Реформата среща сериозна политическа и обществена съпротива. Левите политически групи в Европейския парламент вече обявиха, че ще се противопоставят на законопроекта. Правозащитни организации като Amnesty International също изразиха остри критики. Те определят законите като „атака на правото на убежище“ и нарушение на конвенцията от 1951 година. Според критиците мерките укрепват една наказателна система. Те твърдят, че тя е подпитана от крайнодясна реторика и подозрения на расова почва. Германия засега няма официални споразумения с трети страни за такива депортации. Процесът на връщане обаче ще бъде ускорен чрез опростяване на процедурите за признаване на решенията между страните членки.