Енергийната криза в Европа: Как държавите овладяват цените на горивата и тока

Европейските държави предприемат решителни стъпки за справяне с енергийната криза и високите пазарни цени. Хърватия въведе строги механизми за контрол върху енергийния пазар. Правителството в Загреб замрази цените на електроенергията и горивата до 30 септември. От утре цената на бензина в страната се фиксира на 1,62 евро. Дизеловото гориво ще се продава за 1,71 евро за литър. Местните власти осигуряват и директна финансова помощ за гражданите. Уязвимите групи ще получават месечни ваучери на стойност 70 евро. Хърватската държава подкрепя също фермерите и рибарите. Програмата насърчава мащабни инвестиции във възобновяеми енергийни източници.

Гръцкото правителство се фокусира върху облекчаване на транспортните разходи чрез нови субсидии. Държавната помощ за дизеловото гориво ще намали крайната цена с около 20 цента на литър. Домакинствата в Гърция получават допълнителна подкрепа чрез дигитални карти за гориво. Тези карти са на стойност 50 евро за период от два месеца. Властите намериха интересен начин за финансиране на тези социални мерки. Те наложиха допълнително облагане върху онлайн хазартните игри. Така приходите от хазарт директно подпомагат енергийната стабилност на потребителите.

В Северна Македония правителството приложи временни данъчни облекчения за петролните продукти. От полунощ ДДС върху горивата е намален от 18 на 10 процента за период от две седмици. Това се случва на фона на сериозната криза с горивата в Северна Македония, която предизвика опашки по бензиностанциите. Съседна Сърбия също реагира своевременно на пазарната ситуация. Белград намали с 20% акциза върху горивата, за да смекчи удара върху икономиката.

Европейският съюз следва дългосрочния план REPowerEU за енергийна независимост. Основната цел е намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива чрез чиста енергия. През 2024 г. 75% от електроенергията в ЕС произлиза от чисти източници. Емисиите са намалели наполовина в сравнение с нивата от 2008 г. ЕС въведе и стриктни правила за енергийна сигурност. Всяка година държавите трябва да запълват газохранилищата си до 90% до 1 ноември.

В Централна Европа Полша също запазва мерките за защита на потребителите. Правителството на министър-председателя Доналд Туск реши да остави замразени цените на тока поне до средата на 2024 г. Франция прилага подобен подход със замразяване на тарифите и енергийни ваучери за домакинствата. Европейските регулатори въведоха таван за приходите на производителите на енергия от 180 евро/MWh. Излишните средства се преразпределят към крайните потребители. ЕС изисква и намаляване на общото потребление на ток с 10%. Задължително е свиването на потреблението с 5% по време на върховите часове.

Европейската комисия обаче съветва държавите да започнат поетапно отменяне на антикризисните мерки през 2024 г. Това е необходимо за гарантиране на плавния енергиен преход. Бизнесът често критикува ценовите тавани като пряка намеса в свободния пазар. Анализатори посочват, че акцентът трябва да падне върху развитието на нисковъглеродна промишленост.