Енергийна криза в Европа: Държавите налагат тавани на цените и мерки срещу спекулата

Европа отново се изправя пред заплахата от мащабен енергиен шок. Въпреки временното затишие на пазарите, правителствата на стария континент предприемат решителни стъпки. Доналд Тръмп даде уверения за скорошен край на военните действия. Това успокои цените за кратко, но не елиминира рисковете пред потребителите.

Хърватия и Унгария въведоха таван на цените на горивата, за да защитят своите граждани. В Хърватия правителството се върна към изпитани методи от началото на украинския конфликт. Андрей Пленкович, премиер на Хърватия, подчерта важността на държавната намеса за пазарите.

„Приехме два регламента – за установяване на максимални цени на дребно на петролни продукти и изменение на регламента за акцизите върху енергията и електроенергията.“

Мерките в Загреб ще намалят приходите в хазната с близо 2 милиона евро. Цената на евродизела е фиксирана на 1,55 евро за литър за две седмици. След този период властите ще оценят ефекта от регулациите. Правителството вдигна цените с много по-малко от пазарните нива.

Същевременно Унгария предприе още по-радикални действия за защита на вътрешния пазар. Унгария забрани износа на суров петрол, дизел и 95-октанов бензин от днес. Правителството в Будапеща освободи гориво от държавния резерв за 45 дни. Тези стъпки идват на фона на обтегнати отношения със съседните държави. Често Унгария и Словакия обвиняват Украйна в изнудване по отношение на енергийните доставки.

Виктор Орбан, премиер на Унгария, поясни обхвата на новите правила за горивата:

„Тези цени важат само за превозни средства с унгарски регистрационни номера и унгарска регистрация. Освен за частни лица, те важат и за земеделски производители, превозвачи и предприемачи.“

Франция и Италия насочват усилията си към строги проверки по бензиностанциите. Италианският премиер Джорджа Мелони заплаши компаниите с по-високи данъци при необосновани печалби. Жителите на големите градове вече усещат тежестта на кризата. Марко Алиата, жител на Рим, сподели своите опасения:

„Видях, че цените на дизела са се повишили много. Очаквам най-лошото през следващите месеци, заради спекулациите и заради недостиг на суровини.“

В Испания цените скочиха с 22 процента заради международното напрежение. Мнозина се питат дали това е поредният Иран – повторение на енергийния шок като през 2022-а? Властите в Мадрид обмислят връщане на безплатния железопътен транспорт и намаляване на ДДС.

Ситуацията в Нидерландия принуждава шофьорите да търсят по-евтино гориво в Белгия. Премиерът Роб Йетен призова за ускорена енергийна независимост на Европа.

„През първата година на войната в Украйна научихме много за ефективните европейски политики – че можем да управляваме енергийна криза много по-бързо и много по-ефективно, отколкото се справяхме преди.“

Общоевропейските усилия вече дават резултати в дългосрочен план. 75% от електроенергията в ЕС през 2024 г. произлиза от чиста енергия. Това е значителен напредък спрямо предходните десетилетия. Също така ЕС изисква държавите да запълват газохранилищата до 90% до 1 ноември всяка година.

България заема ключова позиция в тази архитектура на сигурността. Страната е на трето място в ЕС по капацитет за съхранение на енергия. Този капацитет възлиза на около 2500 МВтч. Тези данни показват, че регионът е по-добре подготвен от преди.

Въпреки това индустриалните лидери настояват за допълнителни облекчения. Те призовават за временни тавани на приходите за енергийната индустрия. Геополитическата обстановка остава нестабилна, което предполага чести енергийни кризи в бъдеще.