Енергиен сблъсък на върха: Йотова иска държавата-гарант, Желязков алармира за 6 млрд. лв. щети от „Боташ“
На енергиен форум в София вицепрезидентът Илияна Йотова призова държавата да гарантира сигурността на всеки потребител, докато бившият премиер Росен Желязков разкри, че договорът с „Боташ“ може да струва на България 6 млрд. лв. и заплашва „Булгаргаз“ с неплатежоспособност.
Бъдещето на българската енергетика се оказа в центъра на остър дебат между стратегическата визия и финансовите реалности по време на националната конференция „КОМПАС 2025“, провела се днес в София. Вицепрезидентът Илияна Йотова призова държавата да се превърне в сигурен гарант за енергийната сигурност на всеки гражданин, докато бившият премиер Росен Желязков алармира за колосалните щети от договора с турската компания „Боташ“.
Илияна Йотова очерта амбициозна рамка, в която България трябва да действа не като периферия, а като активен участник в европейската и регионалната енергийна архитектура. Според нея, големите проекти в сектора трябва да служат на една основна цел.
„Големите проекти в българската енергетика не са само въпрос на киловати и мегавати. Те са нищо, ако не са обединени от голяма амбиция – държавата да бъде сигурен гарант за енергийната сигурност на всеки потребител, но и гарант за ускореното икономическо развитие.“
— Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България
Йотова подчерта, че страната ни има потенциала да си върне ролята на ключов енергиен фактор в Югоизточна Европа. Тя изтъкна, че бъдещето е все по-зависимо от електричеството, особено с проекти като планираната гигафабрика за изкуствен интелект, които изискват огромни и стабилни енергийни мощности.
„Утрешният свят ще е все по-електрически – интернет, високи технологии… Свидетели сме на бърза еволюция на транспортните средства с все по-голямата употреба на електрически двигатели, които ще искат производство на все повече батерии.“
— Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България
Вицепрезидентът акцентира върху ядрената енергетика като основен стълб, определяйки решението за изграждане на 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ като най-големия индустриален проект в последните десетилетия. Същевременно тя определи съдбата на АЕЦ „Белене“ като „печална“ и „символ на разделенията, лобиранията и политизацията“. Йотова отбеляза, че въпреки огромния потенциал за слънчева и вятърна енергия, страната ни все още не разполага с адекватна инфраструктура за съхранение и пренос. Ключов проблем остава фактът, че България все още няма приета от Народното събрание стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор.
На фона на тези стратегически разсъждения, бившият председател на Народното събрание Росен Желязков насочи фокуса към конкретен и изключително скъп проблем – договорът с турската държавна компания „Боташ“. По думите му, този договор е пример как решения, взети от правителства с кратък мандат, могат да имат тежки дългосрочни последици.
Според изчисленията, договорът с „Боташ“ ще струва на държавата около 6 милиарда лева за 13-годишния си срок. Желязков разкри, че споразумението вече е задължило „Булгаргаз“ с над 600 млн. лв., които дружеството не може да изплаща, което го тласка към неплатежоспособност. Министърът на енергетиката Жечо Станков потвърди, че предоговарянето на условията е от критично значение за финансовата стабилност на сектора.
Желязков коментира и геополитическото измерение на енергетиката.
„Енергията вече не е само ресурс, енергията е новата валута на глобалната политика. С всички геополитически турбуленции, с развитието на технологията тази валута има много по-висока покупателна способност.“
— Росен Желязков, бивш председател на Народното събрание
В заключение Илияна Йотова отправи остро предупреждение, правейки паралел с друга дългогодишна криза в страната.
„Не бих искала енергийната сигурност на България да бъде като водната.“
— Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България
Така дебатите на форума ясно показаха, че България е изправена пред двоен императив: да изгради дългосрочна, модерна енергийна стратегия и едновременно с това да намери спешни решения за скъпи договори, които застрашават финансовата стабилност на ключови държавни дружества.
