Емоционалните вампири: Как да ги разпознаем и защо позволяваме да ни изтощават
Емоционалните вампири изпитват хронична нужда от внимание и изтощават енергията на околните чрез доминиращ егоцентризъм и липса на емпатия. Експерти препоръчват да не прекратяваме тези връзки прибързано, а да управляваме собствените си очаквания и да коригираме формата на общуване, за да възстановим баланса. Проучвания показват, че жените по-често попадат в подобни невъзнаграждаващи отношения заради възпитанието да поставят чуждите нужди пред своите.
Енергийните вампири може въобще да не осъзнават, че увреждат психическото и емоционално здраве на хората около себе си. СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
С настъпването на студеното време хората започват да планират предстоящите празници, мечтаейки за прекрасни преживявания. Често обаче осъзнаваме, че не желаем да прекарваме време с някои от най-близките си приятели. Причината не е обида или нараняване, а усещането, че тези хора са прекалено доминиращи. Те говорят с часове за своите успехи или проблеми, влизат в ненужни скандали, за да наложат гледната си точка и изискват цялото внимание. След срещите с тях се чувстваме като напълно изцеден лимон.
Тази динамика кара мнозина да търсят нелепи извинения, за да избегнат общуването, вместо да съберат смелост да назоват проблема. Според експерти, липсата на кураж допълнително засилва въздействието на така наречените енергийни или емоционални вампири, които източват емоционалната енергия на околните. Те често проявяват мрак и самосъжаление, държат се като мъченици и не поемат отговорност за трудностите си.
Психолозите описват емоционалните вампири като личности, които имат прекомерна нужда от внимание и признание. Те се характеризират с неспособност да изпитват емпатия, което ги кара да изразяват фрустрациите си без да мислят за въздействието върху другите. Това поведение може да бъде неволно или целенасочено, но винаги води до емоционално изтощение, тревожност и напрежение у човека отсреща.
„Съществуват хора, които изпитват прекомерна нужда от внимание и признание. Те често са изключително негативни или проявяват манталитет на жертва, отказвайки да повярват, че всичко, което им се случва, е по тяхна вина. Много пъти те всъщност не очакват решения или съвети, а просто искат да се разтоварят“
— Сузи Рединг, от Британското психологическо дружество
Американският психолог Карла Манли подчертава, че поведението на емоционалните вампири е постоянно, дори хронично. Това нарушава модела на функционалните приятелства, който изисква реципрочност и създава чувство за баланс, дори да не е винаги 50 на 50. В случая на емоционалните вампири, егоцентризмът им е толкова доминиращ, че посреща с пренебрежение и дори враждебност всеки опит за съпротива.
„Ключов момент е, че поведението им е постоянно, дори хронично, което нарушава модела на функционалните приятелства, характеризиращ се със скрито чувство за даване и вземане. При тях искаме някой да бъде ангажиран, както ние сме. Да има реципрочност. Тя може да не е винаги 50 на 50, но като цяло да създава чувство за баланс“
— Карла Манли, американският психолог
Експертите обаче предупреждават, че е контрапродуктивно да се дефинира един човек като „емоционален кръвопиец“, а друг като негова нещастна жертва. Социологът Джени ван Хоф посочва, че ако някой е успял да се добере до позиция на пълно доминиране, другата страна очевидно го е позволила или го е направила способен до известна степен. Хората, които лесно влизат в ролята на жертва, често са повлияни от детството, например заради властен родител, или от дългогодишни, но вече неработещи връзки със съученици.
Проучвания показват, че по-често жените попадат в отношения, които намират за невъзнаграждаващи и неприятни. Това се дължи на възпитанието им да пазят мира във връзките и да поставят нуждите на другите пред собствените си. В резултат те вярват, че трябва да избират между това да бъдат егоистични или безкористни, пропускайки възможността за средно положение.
Вместо незабавно прекратяване на контактите, експертите съветват да помислим как да ги направим по-работещи за нас. Сузи Рединг препоръчва да коригираме формата на общуване. Например, ако приятелят обича да е център на вниманието, да не го каним в голяма компания, а да организираме разходка сред природата или съвместно гледане на филм. Така ограничаваме порива му за себеизява и си осигуряваме по-здравословно общуване.
„Само защото имате общо минало, това не означава, че нямате право да избирате каква форма ще приеме общуването ви настоящото“
— Сузи Рединг
Психологът Карла Манли добавя, че управлението на собствените очаквания може да направи трудните взаимоотношения по-устойчиви. Приемането на факта, че даден приятел не е склонен да слуша, облекчава разочарованието, когато той говори само за себе си. Прекратяването на дългогодишни приятелства може да наруши чувството за приемственост в отношенията, затова Манли препоръчва да осъзнаем стойността на споделените спомени и да търсим корекции в динамиката на връзката. Ако това не помогне, можем да създадем енергийна и емоционална дистанция.
„Когато нещо не се случва според нашите очаквания, ние просто енергийно и емоционално създаваме по-голяма дистанция. И честно казано, когато става въпрос за емоционален вампир, той може дори да не забележи това, защото се води от своя егоцентризъм“
— Карла Манли, американският психолог
Експертите отбелязват, че предизвикателствата пред „вампирските приятелства“ стават централен проблем в съвременното общество, тъй като ролята на семейството е по-малко доминираща. Заради мобилния начин на живот много хора разчитат на подкрепата на приятели и колеги и поддържат връзки, на които всъщност не се радват искрено, но обстоятелствата ги принуждават.
