Емилиян Станев: Маршалът на ловците, който разсмиваше и респектираше Тодор Живков

Емилиян Станев е литературният псевдоним на писателя Никола Стоянов Станев. Той е роден на 28 февруари 1907 г. в град Търново. Детството му обаче преминава в град Елена. Там се преселва неговото семейство. Средното си образование завършва като частен ученик във Враца. В София бъдещият писател учи живопис при проф. Цено Тодоров. По-късно записва финанси в Свободния университет. Днес това учебно заведение е познато като УНСС. Призванието да бъде писател обаче надделява над икономиката. Емилиян Станев е класик в българската литература и новатор в историческия роман.

До 1944 г. той работи в администрацията на столичната община. През 1945 г. става управител на ловното стопанство в село Буковец. От 1950 г. завежда отдел „Белетристика“ във вестник „Литературен фронт“. Най-известните му творби включват „Крадецът на праскови“ и „Търновската царица“. Писателят създава и обичани детски книги като „Лакомото мече“. Творчеството му е преведено на повече от 20 езика. Станев напуска този свят на 15 март 1979 г.

Емилиян Станев открива таланта на Йордан Радичков. Съпругата му Надежда Станева описва първата им среща в своя дневник. Радичков донася разказа „Големият акумулатор“ в редакцията.

“Бях в кабинета на Емилиян, когато плахо, със стеснение, влезе млад човек – слабичък, малко свит, и след като поздрави и каза кой е, седна на стола и замълча като пред изпитна комисия…”

Емилиян Станев разкритикувал остро стила на младия автор. Той обаче видял огромния потенциал в текста му. Радичков слушал внимателно и си тръгнал с ценни поправки.

Станев е имал специфични отношения с политическата власт. Той е бил част от ловната дружинка на държавния глава Тодор Живков. По време на излети писателят често го провокирал с въпроса кога ще си върнем Македония. Веднъж Живков му предложил да оглави Съюза на българските писатели (СБП).

“Тая работа не е за мене – отговорил писателят. – Тя е за някого, който не може да пише!”

Станев дори описал как би „прочистил“ съюза с пушка в ръка. Той се шегувал, че би пуснал вътре само истинските таланти.

Отношенията му с колегите често били колоритни. Георги Караславов го нарекъл „генерал на литературата“. Станев отвърнал веднага на бившия председател на СБП.

“Аз не съм генерал в литературата. Аз съм маршал на ловджиите. Имам 4 пушки.”

При друга среща Караславов казал, че чете Станев с молив в ръка. Авторът на „Иван Кондарев“ отвърнал, че го чете с гумичка в ръката. Емилиян Станев е писал емблематичния роман „Иван Кондарев“ в продължение на 14 години. Творбата е била критикувана като реакционна от някои социалистически среди. Живков обаче защитил писателя с думите: „Оставете го да пише!“. В основата на романа стои истинското убийство на д-р Христо Момчилов.

Писателят е бил съсед на Елисавета Багряна и проф. Тодор Боров в София. Подобно на други големи творци, той е преминал през трудни изпитания. В българската история има много примери за гении, борещи се с бита. Можете да прочетете за мизерията на Елин Пелин в Париж и неговите тайни. Станев също е имал своите вълнения при писането на големите си романи. Той често сравнявал работата си с тази на Вазов и Толстой. Искал е да запази народния ритъм на речта в текстовете си.

Станев е обичал да чете написаното първо на жена си Надежда. Сравнявал се е с Молиер, който четял на слугинята си. Надежда Станева му отвръщала с фина ирония.

“Да си слугиня на Молиер или съпруга на Емилиян Станев, е еднакво ценно. Все има начин да останеш в историята!”

Писателят е проявявал голямо чувство за хумор и при срещи с деца. Когато едно момче признало, че му се доспива от разказите му, той се усмихнал. Обяснил на учителката, че това е най-голямата възможна похвала за един автор.

В края на живота си Емилиян Станев е бил депутат в Шестото народно събрание. Той не криел скептицизма си към парламентарната дейност и поведението на колегите си.

“Как да е?! Всички вдигат ръка по команда. Имаме народни представителки работнички, фризирани, с минижупове, стоят като патици перед вир, ни разбират какво гласуват, нито се интересуват.”

Негови творби са превеждани на повече от 20 чужди езика. Днес той остава един от най-големите български белетристи и майстори на анималистичната проза. Животът му е бил изпълнен с ловни приключения и сериозни литературни битки.