Елин Пелин: Мизерия в Париж и тайните на един литературен гений
Елин Пелин, изпратен да учи театър в Париж, се посвещава на писане и преживява тежки финансови затруднения. Неговият живот е белязан от ранна бедност и по-късно от признание, въпреки че не винаги е следвал правилата.
Елин Пелин със семейството си - съпругата Стефанка, сина Боян и дъщерята Елка Снимка: Архив Елин Пелин Снимка: Архив Семейството на Йото Варджията и съпругата му Снимка: Архив Литературният кръг “Развигор” - Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов и Д. Б. Митов Снимка: Архив
Елин Пелин, или Димитър Иванов Стоянов, е изпратен в Париж да изучава театър. Вместо това, той решава да се посвети на писането, отхвърляйки „подобни дивотии“. Неговият живот е изпълнен с финансови трудности и неочаквани обрати.
Иван Шишманов, министър на народното просвещение (1903-1907 г.), е ключова фигура. Той създава Народния театър, Рисувалното училище и Етнографския музей. Шишманов осигурява стипендии, изпращайки български творци в чужбина. Така Елин Пелин и Пейо Яворов заминават за Франция през 1906 г.
Целта е да се запознаят с френската култура, литература и театрален опит. Яворов остава в Нанси, а Елин Пелин се мести в Париж. Там той живее на улица „Бернардин“ 50. Заплатата му от 200 лева (еквивалентни на френски франкове) се стопява до 145 лева след удръжки. Това го тласка към сериозна мизерия.
Мизерният живот не е нов за него. Още през 1886 г. баща му не може да издържа семейството. По-големият брат на Елин Пелин, Христо, получава държавна помощ за образование. Той става учител в Панагюрище. Този опит формира Елин Пелин, който не проявява големи претенции.
Съученикът му Илия Калоянов разказва за неговия нетрадиционен характер. Елин Пелин предпочитал да се къпе в реката, казвайки:
банята е за жените, а на мъжа му трябва юначество.
Той обичал учителят да му разказва уроците, тъй като така запомнял по-лесно. Прекарвал дни в читалището, четейки и възхищавайки се на литературата.
Негов съселянин, Мито Зумпалов, свидетелства, че бъдещият писател избягвал селската работа. Става учител в околните села. Издателят Александър Паскалев уговаря Елин Пелин да издаде свои разкази. Договорът от 1911 г. предвижда 1000 лева за един том или 1500 лева за два. Писателят се задължава да предостави ръкописите до 1 април 1911 г.
Въпреки нарастващата си известност, Елин Пелин продължава да изпитва финансови затруднения. През 1925 г. и 1927 г. той моли приятеля си Александър Спасов за пари. Нуждата е толкова голяма, че семейството остава без средства за дърва през зимата. Професор Михаил Герасков отбелязва, че
Макар че постепенно Елин Пелин печелеше все по-голяма известност и получаваше по-значителни хонорари за своите работи, той материално дълги години не бе добре…
През периода 1923-1944 г. Елин Пелин е уредник на музея „Иван Вазов“. По това време той пише малко. Сам обяснява това:
Ето, толкова години аз нямах никакво желание да пиша. И за какво, виках си, да пиша! Новото не виждах и не можех да го видя, а старото ме отвращаваше.
Интересен факт е, че Елин Пелин става автор на учебник по „Закон божи“, въпреки че това не отговаря на възгледите му. Той не бил религиозен и често иронизирал представителите на църквата. Изпращайки учебника за преглед, той се шегува, че го е написал
за опрощение на греховете си.
Елин Пелин поддържа приятелски отношения с цар Борис III. Княгиня Евдокия му изпраща картичка през 1921 г. Това отваря вратите на царския двор за писателя. Той става академик, въпреки че през 20-те години нарича БАН
Академия на неуките.
След 1944 г. Елин Пелин е приет от новата власт. Той изразява подкрепа за Отечествения фронт и кооперативното движение. Получава пълна признателност, става академик. Канят го на приеми от съветския посланик Михаил Бодров и маршал Толбухин. Георги Димитров лично го кани на приеми след подписването на споразумението в Блед. Елин Пелин е засипан с покани от Васил Коларов и Трайчо Костов. Редакторът на вестник „Стършел“ Челкаш го търси за съвети и хумористични творби.
Славата на Елин Пелин надхвърля България. През 1949 г. редакторът на Световната енциклопедия „Кой кой е“ С. А. Кейе го моли за биография. Писателят е включен сред 40 000 личности от цял свят. През лятото на 1949 г. Комитетът за култура се допитва до него за изискванията на Димитровските награди. Въпреки натоварения график, той продължава да пише.
По време на престоя си в Париж, Елин Пелин моли учителя Иван Пенов за помощ. Той изпраща няколко писма до „Бае Иване“, молейки за пари и за поправки на „Трета читанка“. Пенов и Михаил Герасков през 1901 г. търсят автори за детски произведения. Елин Пелин с готовност пише разкази и стихотворения. По-късно той съжалява, че е изоставил детската литература, за да
изкара по-скоро някоя пара и друга, защото съм загазил страшно.
През януари 1907 г. Елин Пелин се разболява и влиза в болница. Той пише на Иван, че е в страшна нужда.
В тая минута имам само 45 цента. Смятай каква е работата. Мисля да се върна в България поради това, че нямам издръжка от никъде, а заплатата ми е малка.
На 19 февруари Елин Пелин получава 40 лева от Иван. Тогава признава, че Министерството на просвещението го е натоварило да изучи администрацията на театъра. Но той нямало да си блъска
главата с подобни дивотии.
Планира да напусне Париж. До края на командировката си на 1 юли, той обмисля да замине за Женева. Или да се върне в България, за да
свия опашката.
