Електронен четец преобразява обучението на деца с дислексия: Бюрокрацията спъва достъпа
В България около 10% от децата имат дислексия, но въвеждането на електронни четци, които преобразуват текста в говор, може значително да подобри тяхното обучение и самостоятелност. Въпреки доказаната полезност на устройствата, тяхното масово прилагане се спъва от липса на информираност и сложни бюрократични процедури по одобрение на индивидуалните планове за подкрепа.
Снимка: илюстративна
Около 10% от децата в България имат дислексия — нарушение, което затруднява правилното четене и писане. Специалисти обаче подчертават, че това не е присъда. Затрудненията в училище могат да бъдат преодолени чрез въвеждане на електронни устройства, които преобразуват текста в говор.
За въвеждането на тези устройства в образователната система активно се бори Александра Чолакова, която е майка на дете с дислексия, както и педагог и художник. Тя представи своя изложба в парламента, за да насочи вниманието към проблема. Въпреки че официалната статистика сочи 10% засегнати, изследвания показват, че процентът на децата с по-широки учебни трудности (включително дисграфия) може да достигне до 45% в детските градини и училищата, което говори за значително по-голям обхват на проблема.
Личен опит: Увереност и самостоятелност
Илия Митев, ученик в четвърти клас, работи с електронен четец от една година. Неговото училище, ОУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, е въвело пилотно сканиращите устройства в учебния процес.
„- Устройството чете вместо теб, така ли? – Да! – И така ти е по-лесно да решаваш тестовете и задачите? – Да!“
— Илия Митев, Ученик
Майката на Илия, Анета Митева, потвърждава положителния ефект на технологията. Тя обяснява, че електронните четци сканират текста и го преобразуват в говор, като дават самоувереност на децата.
„Устройството му дава самоувереност, прави го по-самостоятелен при решаването на различни задачи и при подготовката му за училище. С негова помощ започна да проявява интерес да чете.“
— Анета Митева, Майка на Илия
Гергана Петрова, ресурсен учител в училището, допълнява, че след първоначалния период на свикване, използването на четеца се превръща в игра, тъй като детето може да чете, отговаря на въпроси и дори превежда на английски и руски език.
„В началото, докато разучи функциите на устройството му беше малко по-трудно, но след това всичко се превръща в игра, тъй като той прочита, отговаря на въпросите, след това си превежда на английски, на руски.“
— Гергана Петрова, Ресурсен учител в ОУ “Н. Й. Вапцаров” – Варна
Неврологично състояние и късна диагностика
Проблемът с дислексията обикновено се открива едва в училищна възраст. Според д-р Полина Ставрева, дислексията е неврологично несъвършенство, което не влияе на интелигентността, но изисква индивидуален подход в обучението.
„Дислексията е неврологично несъвършенство. Проблемът се състои в това, че зрението отскача от редове, от думи, от срички или прескача през сричка.“
— д-р Полина Ставрева
Много често диагностицирането се забавя, тъй като симптомите неправилно се приписват на „незрялост“ или „мързел“, а не на истинското неврологично състояние. Електронните четци са изключително полезни, тъй като сканират текста и електронен глас го изчита.
„Произнасянето е лексикално, т.е детето се ориентира за самата дума, но понякога при изчитане на цели изречения се акцентира върху отделните думи.“
— д-р Полина Ставрева
Бюрократични спънки и неравен достъп
Въпреки че устройствата са достъпни чрез различни национални или общински програми, много училища не ги въвеждат. Основните причини включват липса на информираност и недостатъчно подготвени кадри, които да разпознаят дислексията рано. Освен това, липсата на единен протокол води до неравен достъп до специализирана подкрепа, тъй като необходимостта от четец трябва да бъде отразена в индивидуалния план за подкрепа на детето.
Педагогът Александра Чолакова обяснява, че въпросът трябва да се реши от Екипите за личностно развитие (ЕЛР):
„Това се решава от екипите за личностно развитие. Децата могат да бъдат изпитвани също така на НВО със специална добавка, ако бъде приложена в плана за подкрепа.“
— Александра Чолакова, Педагог и художник
Често обаче ЕЛР не могат да вземат подобни решения и препращат исканията към Регионалните управления по образование (РУО). РУО от своя страна се допитват до образователното министерство. Този процес отнема месеци, през които едно дете с дислексия остава лишено от правото на адекватна образователна подкрепа. Забавянето в одобрението на плана за подкрепа може да лиши децата от адекватна помощ за месеци, което води до критики, че съществуващата практика, особено при писмено изпитване и НВО, е дискриминационна.
