Електорални нагласи през февруари: Формацията на Румен Радев води с 33,3%

Ново проучване на социологическата агенция „Мяра“ анализира актуалната политическа ситуация в България. Ако изборите се провеждаха в средата на февруари, пет политически формации влизат със сигурност в Народното събрание. Анализаторите определят формулата за следващия парламент като „5 плюс 2“. Това означава пет сигурни партии и още две с реални изгледи за участие в законодателната власт.

Формацията на Румен Радев заема лидерската позиция с подкрепа от 33,3% сред гласуващите. Коалицията ГЕРБ-СДС остава втора политическа сила с резултат от 18,9%. ПП-ДБ се нарежда на трето място, получавайки 12,7% от гласовете. ДПС-Ново начало заема четвърта позиция с 10,7%, а „Възраждане“ допълва челната петица с 6,8% подкрепа.

На границата за влизане в парламента са формациите МЕЧ с 3,9% и БСП с 3,7%. Партия „Величие“ събира 2,3% от гласовете на анкетираните. ИТН и АПС остават по-назад съответно с 2,1% и 1,9%. Всички останали гласове са разпределени между по-малки политически субекти.

Паралелно проучване на Маркет линкс предлага по-различна електорална картина. Според техните данни формацията на Радев води с 25,6%, а ГЕРБ-СДС получава 15,4%. Тези разлики подчертават динамиката и неопределеността на политическия терен в момента.

Избирателната активност се прогнозира на 51,5%, което съответства на над 3 милиона гласуващи граждани. Около 1,5% от заявяващите участие във вота ще изберат опцията „Не подкрепям никого“. Изследователите уточняват, че данните представляват моментна снимка, а не окончателна прогноза.

Доверието в Румен Радев отчита значителен ръст след напускането на президентския пост. Той добавя 6-7 пункта към своя рейтинг, докато недоверието към него намалява с 9%. В същото време доверието в 51-вото Народно събрание е критично ниско – едва 6%. Повечето политически лидери в парламента се ползват с доверие между 8% и 16%.

Изборът на Крум Зарков за председател на БСП също оказва влияние върху нагласите. Крум Зарков се ползва с доверието на 11% от гражданите, което е значителен ръст спрямо предходния председател. Атанас Зафиров е имал доверие от едва 4% сред анкетираните.

Агенция „Мяра“ подчертава, че проучването е проведено по време на скандала „Петрохан“.

„Данните, разбира се, не са прогноза за изборен резултат, а моментна снимка с много неизвестни. Теренът бе по време на разгара на скандала „Петрохан“, а и би могъл само частично да отрази въздействието на избора на Крум Зарков за председател на БСП“

Изследването е проведено между 9 и 15 февруари 2026 г. чрез метода „лице в лице“ с таблети. В него са участвали 812 пълнолетни български граждани. Проучването е част от редовната програма на „Мяра“ и е независимо финансирано. Стандартното отклонение е ±3,5 при 50% дялове. Един процент от извадката се равнява на близо 54 000 души.