Екстремният климат в ЕС: Европарламентът настоява за по-ефективни реакции
Евродепутатите обсъждат нови структури за реакция след климатичните бедствия в Южна Европа. ЕС цели 90% съкращение на емисиите до 2040 г., докато България се подготвя за екстремни явления през 2026 г.
Европейският парламент в Страсбург проведе спешни дискусии относно последните екстремни климатични явления, засегнали Португалия, Италия, Малта и Гърция. Депутатите подчертаха критичната нужда от изграждане на по-ефективни структури за реакция при природни бедствия. В началото на годината Южна Европа се сблъска с унищожителни бури, необичайно високи вълни и наводнения, които отнеха човешки животи и причиниха мащабни материални щети.
Климатичните рискове в ЕС стават все по-сериозни, което налага въвеждането на усъвършенствани системи за предвиждане и по-добра финансова подкрепа за пострадалите райони. Паралелно с това евродепутатите гласуват и нова климатична цел на ЕС. Тя предвижда драстично намаляване на парниковите емисии с 90 процента до 2040 година спрямо нивата от 1990-та.
Актуализираното законодателство е ключова междинна стъпка към постигането на пълна климатична неутралност до 2050 година. Промените са наложителни, тъй като Европа остава най-бързо затоплящият се континент в света. Експертите предупреждават, че през 2026 година глобалните температури ще бъдат с до 1,58°C над прединдустриалните нива, което допълнително ще засили интензитета на природните аномалии.
Ситуацията в България също буди тревога. Проф. Гачев сигнализира, че през 2026 г. у нас се очакват екстремни наводнения, градушки и продължителни засушавания. През последното денонощие страната отчете температурни рекорди с пролетни стойности над 16°C в София и близо 18°C във Варна, което предвещава резки промени в метеорологичната обстановка. Ученият подчертава необходимостта от незабавни практически мерки, включително почистване на речните легла и спиране на незаконното строителство.
Настоящият климатичен контраст в Европа е поразителен – докато Скандинавия се бори с температури до -28°C, топли въздушни маси от Африка достигат южните части на континента. Това взаимодействие създава условия за опасни поледици и ураганни ветрове, поставяйки под изпитание системите за гражданска защита в целия Европейски съюз.
