Експерти успокояват: Ларгото няма да пропадне от скачане
Експерти успокояват, че масовото скачане по време на протести не може да срути конструкцията на Ларгото. Въпреки опасенията в социалните мрежи, специалисти твърдят, че стоманобетонната основа е изключително здрава и издържа на много по-големи натоварвания. Проблеми има само с настилката, която вече се обезопасява.
"Кой не скача, е дебел!" се превърна в един от основните рефрени. Масовостта на протестите изненада всички. Комплексът на властта в София е построен през 50-те години на миналия век.
Протестите срещу кабинета „Желязков“ приключиха, но оставиха след себе си тревожен въпрос: може ли масовото скачане да срути Ларгото? Участници в демонстрациите изразиха притеснения за издръжливостта на инфраструктурата под площад „Независимост“, където хиляди се събираха.
Дискусията възникна след публикация в социалните мрежи. В нея се твърди, че синхронното скачане предизвиква динамично натоварване. То може да надхвърли допустимите норми.
„Под нас има подлези с носещи плочи и кухи пространства – написа човек от протестите във „Фейсбук“. – При масово синхронно скачане възниква динамично натоварване с повишен коефициент на динамичност, което може да надхвърли допустимото експлоатационно вертикално усилие. Ритмичните импулси създават риск от достигане на резонансна честота на плочата, водещо до умора на материала, срязване, деформации или локален структурен отказ.“
Постът предупреждава за 3-5 пъти по-голямо натоварване при скачане.
Много хора подкрепиха тези опасения, припомняйки забраната за маршируване на войници по мостове. Други обаче смятат страховете за неоснователни. Те посочват, че Ларгото е издържало многократно натоварвания от военни паради с танкове и тежка техника. През последните дни в социалните мрежи отново се подновиха дискусии и мемове, свързани с лозунга „Кой не скача, е дебел!“, но липсват данни за организирани действия, целящи тестване на конструкцията.
Професионалисти отхвърлят идеята за пропадане на Ларгото. Конструкцията е стоманобетонна и изключително издръжлива. Антон Янев, проектант на софийското метро, е категоричен:
„Конструкцията на Ларгото е стоманобетонна, изключително издръжлива е и няма никаква опасност да поддаде под натиск, колкото и хора да се съберат… Ако имаше проблем с конструкцията на Ларгото, досега тя щеше да е паднала десетки пъти.“
Той подозира, че тревогите са били целенасочено разпространени преди протеста, за да сплашат хората.
Янев признава, че има реален проблем с настилката. Част от плочките са счупени и извадени. Този проблем стана особено видим след протеста на 1 декември, когато организатори предупреждаваха да не се минава оттам. Столична община вече обезопаси зоната. Регионалният исторически музей – София възложи експертиза на УАСГ за носещата конструкция на настилката. Проблемните участъци бяха обезопасени, но това касае само повърхностния слой, а не основната конструкция.
Бившият изпълнителен директор на „Метрополитен“ проф. инж. Стоян Братоев също успокоява обществеността. Той нарича твърденията за срутване „измислици“.
„Конструкцията на Ларгото е преоразмерена и за земетресение от 9-на степен по Рихтер, и за взрив на бомба. Няма как струпване на хора да я събори, това са някакви измислици“
, коментира той.
Важно е да се прави разлика между двете конструктивни системи на Ларгото: масивната стоманобетонна конструкция, която е изключително устойчива на динамични натоварвания, и настилката (плочки, павета, капандури), която е по-уязвима на локални повреди. Историческите ремонти и последвалите дефекти от 2016 г. (счупени плочки, проблеми с отводняването) са намалили доверието на гражданите. Това обяснява защо тревогите продължават, въпреки инженерните уверения за здравината на основната конструкция.
Площад „Независимост“ е изграден през 50-те години на миналия век. Той е част от нов административен център. През периода 2011-2016 г. Ларгото претърпя основен ремонт. Целта бе социализация и експониране на археологически разкопки. Проектът „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“, финансиран с близо 16 млн. лв. от ЕС, разкри Декуманус максимус – главната римска улица на Сердика. Въпреки това, година след откриването се появиха проблеми с настилката и облицовката, което доведе до спешен ремонт.
Опасенията за срутване на съоръжения под тежестта на хора имат и своите трагични примери в световен мащаб. Един от най-смъртоносните е срутването на търговски център в Сеул през 1995 г. Тогава загиват над 500 души. Причината е незаконно строителство и премахване на носещи стени. За щастие, подобен сценарий за Ларгото е изключен от експертите.
