Експерти обсъдиха медийната свобода: Европейският акт – гарант за независимост
Експерти, преподаватели и журналисти обсъдиха Европейския акт за свободата на медиите в София. Форумът акцентира върху независимостта и плурализма на медиите, както и предизвикателствата пред тях в България. Обсъдени бяха нуждата от законодателни промени и ролята на обществените медии.
Снимка: БНТ
На 25 ноември 2025 г. София бе домакин на важен форум за свободата на медиите. Събитието, организирано от Съвета за електронни медии (СЕМ), събра експерти, преподаватели, държавни представители и журналисти. Основна тема бе „Европейският акт за свободата на медиите – рамка за независимост и плурализъм в Европейския съюз“.
Участниците дискутираха предизвикателствата пред медийната независимост в България. Те търсиха начини за привеждане на европейските стандарти в националното законодателство. Форумът подчерта значението на медийната свобода като стълб на демокрацията.
Председателят на СЕМ, Симона Велева, акцентира върху новите европейски разпоредби:
Актът поставя в центъра на вниманието онези ценности, които са в основата на всяко общество. Той въвежда ясни гаранции срещу политическа намеса. Това са принципи, които ние утвърждаваме и защитаваме. Днес да си зададем важния въпрос как до приведем европейските стандарти спрямо българското законодателство. Често като се говори за свобода на медиите широката общественост разбира абсолютна свобода. Нека пазим и укрепваме тази публична сфера заедно.
Йорданка Чобанова от ЕК в България напомни за демократичните промени през 1989 г. Тя отбеляза, че европейската демокрация е под натиск и гражданите често са разделени. Чобанова подчерта, че 40% от българите вярват в стабилността на демокрацията в ЕС. Европейската комисия предприема действия за защита, включително чрез механизма за върховенство на закона и директива срещу делата-шамари. Президентът Румен Радев също е изразявал позиция за важността на прозрачността и независимостта на обществените медии.
На 10 ноември станаха 36 години от началото на демократичните промени. През 1989 и ние поискахме свобода и демокрация. Днес тези ценности ни изглеждат като даденост. Естествено е да избираме, да говорим свободно. ЕС претърпя различни нива на разширяване и на интеграция и вярвахме, че демокрацията е гарантирана. Тази вяра е уязвима и европейската демокрация и под натиск. На гражданите се внушава нетърпимост. Днес сме повече разделени, отколкото обединени. 40 % от българите вярват, че демокрацията в ЕС ще остане стабилна. ЕК предприе поредица от стъпки в тази посока, за да увеличи защитата. Първо чрез механизма за върховенство на закона. Имаме и директива срещу така наречените дела-шамари. Ключовият приоритет е новите правила да работят в интерес на журналистите. Вие трябва да бъдете свободни от натиск, от зависимости и да бъде защитени в съда. Да се гарантира стабилно финансиране на обществените медии. Няма демокрация без свободна журналистика. Европа ще подкрепя независимите медии. Свободата на словото е точно като светлината. Светилищата винаги намира своя път.
Заместник-председателят на комисията по култура и медии, Димитър Николов, заяви, че свободата на словото изисква отговорност. Според него съдържанието, а не носителят, ще бъде определящо.
Ашот Казарян, заместник-министър на културата, увери, че министерството активно работи по хармонизиране на законодателството. Проведени са над 15 срещи на работната група. България цели да бъде сред първите, които ще приложат новите европейски норми.
Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, призова за активно използване на свободата. Той подчерта важността на устойчивото финансиране и прозрачността на рекламата. Вълчев акцентира и върху ролята на социалните мрежи и изкуствения интелект.
Ние трябва да използваме свободата, а не да я рамкираме. Медиите трябва да използват социалните мрежи. Традиционните медии губят повече аудитория заради социалните и видео платформите. БТА е вече в 9 социални мрежи. Изкуственият интелект трябва да бъде в услуга на естествения. В България е важно да има подходящо устойчиво финансиране, гарантиране на прозрачността на рекламата и предоставяне на безвъзмездни средства за регионални медии.
Димитър Абрашев от УС на БНР заяви, че БНР е институция, която е плащала за истината. Той подчерта достойнството на професията и независимостта на радиото.
Ако има институция в тази страна, която знае какво е да платиш за истината, това е БНР. В БНР не сме перфектни, но има едно нещо, което сме пазили винаги – това е достойнството на професията. Ние сме медия, която не може да бъде купена с рейтинг. Ако европейските институции искат да ни дадат рамка, ние ще има дадем обета си.
Антон Андонов от УС на БНТ посочи, че през годините е имало много опити за промяна на Закона за радиото и телевизията. Той изтъкна, че общите предизвикателства пред обществените и частните медии са много. Новият европейски документ ще свърши работата, която не е била свършена досега.
Форумът подчерта, че Европейският акт за свободата на медиите цели да гарантира независимост и плурализъм. Това става чрез ясни правила за собственост и защита на редакционната автономия. В България медийната свобода е изправена пред предизвикателства като политически натиск и финансови зависимости. Прилагането на европейските стандарти е от ключово значение. Нарастващото влияние на социалните мрежи и видео платформите също променя медийния пейзаж. Това налага адаптация от традиционните медии. В региона на Югоизточна Европа има висока уязвимост към чужда информационна манипулация. Това прави темата за медийната независимост още по-актуална.
Въпреки това, някои опозиционни партии и независими журналисти критикуват бавния процес на реформи. Те настояват за по-голяма прозрачност в собствеността на медиите. Подчертават и нуждата от по-активна роля на държавата за гарантиране на медийния плурализъм.
