Експерти: Ниската финансова грамотност води българите към дългова спирала
Ниската финансова култура в България води до масово задлъжняване и уязвимост към измами, предупреждават експерти. Те настояват за въвеждането на часове по финансова грамотност в училище, за да се научат децата от ранна възраст да управляват парите си и да планират бъдещето си.

Пари СНИМКА: Архив
Ниската финансова култура на българина е сериозен проблем, който може да компрометира бъдещето на човек още от пълнолетие. Липсата на ключови умения за управление на личните финанси води до задлъжняване, уязвимост към измами и невъзможност за постигане на дългосрочни житейски цели. Това е заключението на финансови анализатори, които наблюдават тревожни тенденции в обществото.
Въпреки че в народопсихологията ни е заложено придобиването на собствено жилище и кола, както и осигуряването на добро образование за децата, голяма част от хората не успяват да планират ефективно пътя към тези цели. „Дори хора на 30-40 години трудно склоняват да направят комплексен финансов план. По-голямата част смятат, че държавата трябва да се погрижи за тях“, коментират консултанти.
Особено притеснителна е ситуацията при младежите. Според експерти е пагубно 18-годишни да натрупват множество задължения за потребителски стоки, които не са по джоба им, като скъпи телефони или екзотични почивки. Това често води до лоша кредитна история, запорирани сметки и сериозен стрес, който проваля целия им житейски старт. Данните сочат, че българите на възраст между 29 и 50 г. са най-честите жертви на финансови измами, пирамиди и фалити.
Друг ярък пример за липсата на превантивна култура е отношението към застраховането. „Не се е случвало да дойде пълнолетен младеж и да каже: ‘Искам да се застраховам’“, споделят от бранша. Интересът се появява едва след трагедия в семейството, когато вече е късно. А на пазара съществуват продукти като застраховка за лечение в чужбина, която може да покрие разходи до 2 милиона евро и да спести на семействата зависимостта от кампании за дарения.
Решението, според специалистите, е в образованието. Те настояват за въвеждането на финансова грамотност в училищната програма, например като извънкласна форма след IV-V клас. Финансовата грамотност е способността да се разбират и управляват ефективно личните финанси – от съставянето на бюджет и избягването на дългове до основи на спестяването и инвестирането.
„Това не е нещо, което ние измисляме. Науката за финансово планиране съществува в САЩ още от 50-те години на миналия век и се изучава масово“, подчертават анализатори. В резултат, в западните общества хората са по-наясно с нуждата от застраховки и личен бюджет още с постъпването си на работа.
Въпреки че в България няма специално подготвени преподаватели по темата, има ресурс, който може да бъде използван. Според експерти, над 2500 финансови консултанти биха могли да се включат като външни лектори на доброволни начала, за да обучават децата. Целта е подрастващите да се превърнат в добросъвестни и информирани клиенти на финансовите институции, а в по-широк план – в по-независими и самостоятелни граждани, способни да взимат отговорни решения за своето бъдеще.