Експерт: Край на десетте заплати при пенсиониране в държавата е наложителен

Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) призова за прекратяване на практиката за изплащане на десет (или повече) заплати при пенсиониране в държавния сектор. Николов, специалист по пазара на труда и регионалното развитие, подчертава, че тази система е сериозна пречка пред реформата на държавната администрация.

Според експерта, високите обезщетения възпрепятстват съкращаването на държавни служители. Това е особено видимо в МВР, където бонусите достигат до 20 заплати. Опитите за намаляване на щата, дори за пенсионирани служители, са изключително скъпи и блокират необходимите промени.

Безспорно най-големият фокус в обсъждането на вече оттегления бюджет е съкращаването на разходите за персонал в публичната сфера, както от гледна точка на големия брой заети в нея, така и заради структурата на заплащането и високите бонуси. Парадоксално, сред големите пречки пред свиването на държавната заетост се оказа неспособността на институции – най-видимо МВР – да освободят служители заради големия дължим голям бонус при пенсиониране, до 20 заплати.

Член 106 (3) от Закона за държавния служител предвижда обезщетение до 10 месечни заплати. В Закона за МВР (Чл. 234) размерът е още по-щедър – до 20 заплати. Ако държавата реши да свие броя на служителите с 10 000 души, разходите биха надхвърлили 140 млн. евро. Намаляване на щата със 100 000 души би струвало над 1,5 млрд. евро. Тази оценка е консервативна, тъй като не включва специалните правила и по-високите заплати на служителите в края на кариерата си.

В Европейския съюз няма унифицирана практика за обезщетения при пенсиониране в публичния сектор. В половината страни такава практика липсва, а където я има, обезщетенията са значително по-малки. България поддържа една от най-щедрите системи, което е проблем предвид нестабилните публични финанси и липсата на разширяваща се данъчна база.

Ако искаме успешна реформа на държавната заетост, този режим на обезщетения ще трябва да се промени. Дори и да се окаже неприемливо цялостното премахване на обезщетенията при пенсиониране, размерът им трябва да се намали драстично, до максимум 2-3. С оглед на раздутите разходи за персонал и острата нужда от намаляването им, най-доброто решение е практиката като цяло да се прекрати.

През последните дни ръководството на МВР призна, че високите обезщетения създават „порочен кръг“. Към ноември 2025 г. в системата на МВР работят 6658 пенсионери, което увеличава разходите за бонуси до 20 заплати и блокира реформите. Законовите промени от 2015 г., позволяващи ранно пенсиониране, но забраняващи принудително освобождаване преди 60 години, допълнително усложняват ситуацията.

Правителството планира увеличение на осигурителните вноски и данъчната тежест върху труда до 44% през 2026 г. и 46% през 2027 г. Това цели покриване на дефицита в пенсионната система, но натоварва допълнително работещите и бизнеса. Проектобюджетът за 2025 г. предвижда увеличение на пенсиите с около 9,6-9,7% от 1 юли 2025 г., което също оказва натиск върху публичните финанси.

За да се преодолее проблемът с вече наетите служители, може да се създаде специализиран фонд. Той би финансирал намаляването на публичната заетост, изтегляйки по-рано плащания, които така или иначе ще трябва да бъдат направени. Това би избегнало продължителното изплащане на заплати на пенсионирани служители.

Съществува ясен консенсус за необходимостта от свиване на държавната администрация. Премахването или поне намаляването на обезщетенията е ключово условие за успешно намаляване на работещите в публичната сфера. Това ще доведе до нормализиране на публичните финанси, поне по отношение на разходите за персонал. За повече информация относно предложенията за съкращаване на щатни бройки в администрацията, вижте становището на БСК. Експерти предупреждават, че България не може да поддържа толкова голям обществен сектор, което е тема на анализ на Лъчезар Богданов.

Вижте също: Белгия блокира използването на замразени руски активи за Украйна