Екосистемата на Черно море е пред срив: Студеният воден слой изчезна, инвазивни видове настъпват
Черно море е сред най-бързо затоплящите се водни басейни, което застрашава студенолюбивите видове, включително трицоната и калкана. През октомври 2025 г. учените регистрираха пълно изчезване на прослойката студена вода, което е критичен сигнал за екосистемата. Затоплянето и замърсяванията водят до появата на инвазивни видове и увеличаване на токсичните микроводорасли.
Черно море е един от водните басейни в света, които се затоплят най-бързо, тъй като е почти затворен. Климатичните промени ускоряват този процес, което заплашва трайно да наруши екосистемата и да доведе до фатални последици за уязвимите морски обитатели. Увеличаването на температурата на водата стимулира интензивен цъфтеж на водораслите и води до намаляване на кислорода в горния слой.
Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света, което е пряка последица от климатичните промени. Тези процеси засягат директно популациите на характерните черноморски видове.
Водолазният инструктор Дарина Иванова, която се гмурка в Черно море от 40 години, споделя, че наблюдава намаляване на дънните обитатели, като малки рачета, охлювчета и червеи, както и на популацията на попчетата. Според нея това се дължи на повишената температура на водата, която става непригодна за техния живот. В резултат дънните риби търсят по-хладни води. Същевременно, от Средиземно море навлизат т.нар. инвазивни видове, като вече се е появил и синият рак.
„Част от тях са по-трудно забележими, по-дребни морски обитатели, които са дънни – малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата. Тя е непригодна за техния живот. Рибите търсят по-хладните води, особено дънните риби. Но се появяват така наречените инвазивни видове, навлизат от Средиземно море. Интересни, необичайни за нашето море риби – появи се и синият рак“
— Дарина Иванова, водолазен инструктор
Критично състояние: Студената прослойка изчезва
Най-застрашени от затоплянето са студенолюбивите черноморски риби, сред които са трицона, меджит и калкан – видове с промишлено значение. Според доц. Нина Джембекова от Института по океанология към БАН, това може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Д-р Ивелина Златева, също от БАН, допълва, че най-уязвими са бавноподвижните и стационарни видове, тъй като рибните видове, които могат да се движат, имат възможност да търсят по-подходящ хабитат.
Екологичните промени стават все по-драматични. Учените отбелязаха, че през октомври 2025 г. е регистрирано пълното изчезване на прослойката студена вода в Черно море. Това поставя под заплаха оцеляването на студеноводни видове като черноморския калянус и шпрота. Очакванията са, че до края на века температурата на повърхността на водата ще се повиши с още 3 градуса, което допълнително ще засили заселването на топловодни видове от Средиземноморието.
Замърсяванията и интензивното затопляне стимулират развитието на фитопланктон, което причинява зони с ниско съдържание на кислород. Дебелината на кислородния слой в Черно море се е съкратила от 155 метра през 50-те години на миналия век до по-малко от 80 метра през 90-те. Доц. Джембекова посочва, че дънните организми са особено податливи на тези промени, а увеличаването на токсичните микроводорасли, продуциращи мощни токсини, е още по-притеснително.
„Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море“
— доц. Нина Джембекова, Институт по океанология към БАН
Биолуминисценцията като индикатор
Процесите в Черно море водят и до красивото явление биолуминисценция, известно като “море от звезди”, при което водата свети в синьо-зелена светлина през нощта. Причината са светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс. Според доц. Кремена Стефанова от БАН, това е резултат от химически реакции между ензимите луциферин и луцифераза, при които, в присъствието на кислород и механично дразнене, се отделя светлинен импулс.
За да събират данни за тези критични промени, дълбините на Черно море се изследват със специални сонди. Те се пускат от кораби на дълбочини от 750 до 1000 метра и предават информацията чрез сателитна връзка. Инж. Виолета Слабакова обяснява, че сондите измерват флуоресценция, хлорофил (който служи като прокси за фитопланктонната биомаса), органични вещества, кислород и сероводород.
Като превантивна мярка срещу климатичния натиск и замърсяването, учените препоръчват създаването на защитени зони (резервати) в Черно море. В тези зони ще се засаждат морски треви и ще бъдат разрешени единствено дейности, подпомагащи справянето на морето с екологичния натиск.
