Екологичната цена на традициите: Как правилно да се разделим с мартениците?

Близо месец след празника Баба Марта идва време за разделяне с традиционните символи. Народните поверия изискват мартениците да се поставят на цъфнало плодно дърво или под камък. Това обикновено се случва на празниците Младенци, Благовещение или при първата видяна прелетна птица.

Гл. ас. д-р Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика към БАН обяснява дълбоката символика. Тя посочва, че червеният цвят носи специално значение за плодородието.

Червеният цвят, свързва се основно с продуциращите сили. Слагайки го на плодородното дръвче, хората са така, това е един вид благопожелание за добра реколта. Когато престои известно време мартеничката под камък, в зависимост какви така насекоми, буболечки са се събрали, хората са гадаели каква ще бъде годината от гледна точка на животните, които отглеждат.

В миналото първообразът на мартеницата е бил обикновен червен конец без пластмасови елементи. Днес обаче масово се използват синтетични материали, които застрашават околната среда. Еколозите предупреждават, че съвременните украшения често вредят на природата.

Мартениците от синтетични материали като акрил и полиестер не се разграждат по естествен път. Те се превръщат в микропластмаси, които замърсяват почвата за десетилетия. Екологът Данита Заричинова подчертава опасностите за растителността и развитието на дърветата.

Когато сложим на едно младо клонче пластмасова мартеница, и го притиснем, го свием, след време това клонче ще порасне, и мартеницата ще му пречи за развитието, защото тя няма да се разгради, както би се разградила една естествена мартеница. Няма да сме по-здрави, ако оставяме пластмаса под камък или на дърво.

Изследванията показват, че стегнато вързаните нишки пречат на надебеляването на младите клонки. Това води до деформации и може да причини изсъхване на части от дървото. Освен това животни като птици могат да се заплетат в мартениците или да ги погълнат. Това често води до фатални наранявания или смърт на птиците.

Гл. ас. д-р Милена Любенова припомня, че в началото традицията е била напълно безобидна за природата.

Първообразът на мартеницата е просто един обикновен червен конец, който се е слагал на децата…Това няма как да се е отразявало тогава под някаква форма.

Много българи вече променят начина, по който спазват стария обичай. Борислава Радоева споделя, че предпочита да пази символите вкъщи, за да не вреди на клоните.

Аз лично си ги прибирам в кутийка или зависи от кого ми е човекът, си ги прибирам в отделно пликче. Не се връзват по дърветата, защото са от изкуствена материя, и това влияе много зле на дърветата. Остават свити, увреждат клоните и дървото не може да се развива.

Традицията на 1 март се закичваме с мартеници за здраве и успех е позната и извън нашите граници. Проф. Живка Колева-Златева разказва за интереса на чуждестранните студенти към българския обичай.

Подарих мартенички на моите студенти. Имах интернационални групи, които включваха студенти от Канада, Румъния, Франция, освен германци. На всички тях действително много им хареса тази идея, този обичай и сега очаквам всички те да са закачили мартеничките си съответно на дървета. И мартениците, които подарих, бяха от вълна, бяха ръчна изработка.

Природозащитниците от „Зелени Балкани“ съветват хората да носят символите по-дълго време. Те препоръчват рециклиране вместо оставяне на синтетични нишки в природата. Червеният цвят има апотропеен характер и предпазва от зли сили според народните вярвания. За да запазим околната среда чиста, е задължително да използваме само вълна и памук.