ЕК започва три нови наказателни процедури срещу България за пропуски в законодателството

Европейската комисия обяви старта на три нови наказателни процедури срещу България. Причината е забавяне при въвеждането на европейски правила в националното право. Нашата държава пропуска крайните срокове в няколко ключови области. Комисията дава на страната двумесечен срок за отстраняване на пропуските. В противен случай процедурите ще продължат към следващата фаза.

Първата процедура е свързана с правилата за електронните доказателства. България е сред 22 държави членки с установени нарушения в тази сфера. Тези правила позволяват на властите да събират данни от доставчици в целия ЕС. Няма значение къде се намира седалището на съответното дружество. Националните органи получават нови инструменти за бързо събиране на доказателства при разследвания. Доставчиците са длъжни да определят свой законен представител в рамките на Съюза. Този представител изпълнява исканията на европейските прокурори и съдии. Срокът за тези законодателни промени изтече на 18 февруари 2026 г. Комисията счита тези мерки за основни за сигурността на гражданите.

Втората процедура засяга единната точка за достъп до корпоративна информация. България и още 18 държави не са въвели тези правила навреме. Те осигуряват на инвеститорите лесен достъп до публични данни за компаниите. Крайният срок за това сближаване беше 10 януари 2026 г. Промените целят развитие на капиталовите пазари в Европейския съюз. Законодателството предвижда улесняване на финансирането и насърчаване на икономическия растеж. Народното събрание прие промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа през февруари. Очевидно тези мерки не са достатъчни за пълно съответствие. Подобни наказателни процедури срещу България често са резултат от системни забавяния. Единната точка трябва да функционира напълно от юли 2027 г.

Третата процедура обхваща капиталовите изисквания за банковия сектор. Тук страната ни е част от група от 22 държави. Промените регулират банковите услуги от дружества извън Европейския съюз. ЕК изисква уеднаквяване на надзорните правомощия във всички държави членки. Това включва оценки на надеждността и независимост на надзорните органи. Новите европейски правила гарантират устойчивост на банките при икономически кризи. Така финансовите институции ще продължат да предоставят заеми на гражданите. Понякога ЕК дава България на съд при сериозни нарушения на правилата.

България е подложена на засилен мониторинг от Брюксел и по други теми. На 25 март 2026 г. ЕК издаде мотивирани становища по две допълнителни процедури. Те засягат криминализирането на нарушения на санкциите и полицейския обмен. България е една от малкото държави без пълно транспониране на директивата за санкциите. В момента срещу страната ни са активни общо 8 или 9 процедури. Те обхващат сектори като енергетика, ДДС и защита на личните данни. ЕК следи и договорите на държавното дружество „Информационно обслужване“. Има данни за 25 договора, сключени без обществени поръчки. Страната ни все още не е идентифицирала и обектите от критичната инфраструктура. Това забавяне пречи на оценките за нуждите от тяхната защита.