ЕК включи България в списъка на страните с риск от миграционен натиск
Европейската комисия включи България в списъка на държавите, които са изложени на риск от миграционен натиск поради напрежение в системите за приемане или заплаха от хибридни атаки. Страната ще получи приоритетен достъп до европейски инструменти за подкрепа и ще има право да поиска пълно или частично приспадане от вноските си в бъдещия солидарен резерв. Въпреки че незаконните преминавания на външните граници на ЕС са намалели с 35%, ЕК настоява за ускоряване на реформите за прилагане на Пакта за миграцията до юни 2026 г.
Европейската комисия (ЕК) официално определи България като една от държавите членки, изправени пред повишен риск от миграционен натиск. Това става ясно от годишния доклад на ЕК за управлението на миграцията и положението с убежището в ЕС, изготвен в рамките на Пакта за миграцията.
Рискът за страната ни произтича от комбинация от фактори, включващи както големия брой пристигащи през предходната година, така и продължаващото напрежение в националните системи за приемане. Освен това България е изложена и на заплахата от използване на миграцията като оръжие, което би създало непропорционални задължения през следващата година.
Заради тази класификация, България е сред страните в ЕС с риск от миграционен натиск, които ще имат приоритетен достъп до инструментариума на ЕС за подкрепа в областта на миграцията. Положението на страната, заедно с Белгия, Германия, Франция и още осем държави, ще бъде преразгледано по ускорен начин.
Във връзка с новите механизми за солидарност, България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша, които са подложени на миграционен натиск, ще имат възможност да поискат от Съвета да им предостави пълно или частично приспадане от вноските си в солидарния резерв. Този резерв се предлага да бъде създаден в рамките на Пакта за стабилност, чието прилагане трябва да започне от юни 2026 г.
Европейската комисия наскоро предложи на Съвета на ЕС да одобри схема за разселване на мигранти, която предвижда изключения за най-засегнатите страни, като България ще може да ползва частична или цялостна отстъпка от схемата през следващата година. Българският премиер Росен Желязков участва в среща на високо равнище за миграцията, където подчерта усилията на България за защита на външните граници на ЕС и подкрепата за обща европейска система за връщане на нелегални мигранти.
Докладът на ЕК отбелязва, че въпреки предизвикателствата, е налице положителен знак: незаконните преминавания на границите на ЕС са намалели с 35% за периода между юли 2024 г. и юни 2025 г. Това намаление се дължи основно на засиленото сътрудничество с държавите партньори. Въпреки това продължава да съществува сериозен натиск, особено в Гърция, Кипър, Испания и Италия, които са определени като държавите с най-сериозен миграционен натиск в ЕС.
Предизвикателствата продължават да включват и неразрешени движения в рамките на ЕС, приемане на бежанци от Украйна, както и използването на миграцията като оръжие от Русия и Беларус по външните граници.
За да подпомогне държавите членки, изправени пред хибридни заплахи и нарастващо навлизане на безпилотни летателни апарати, ЕК ще стартира търг на стойност 250 милиона евро за способности за борба с безпилотни летателни апарати. Тази инициатива ще бъде от полза и за България. В допълнение към европейските мерки, доклад на OECD за 2025 г. препоръчва България да засили мониторинга на границите и работните места, както и да подобри достъпа до информация за мигрантите.
Макар държавите членки да отбелязват напредък в прилагането на Пакта, ЕК посочва, че е необходима обща нужда от ускоряване на темпа на тези реформи, за да се гарантира, че националните системи за убежище и миграция са напълно готови до юни 2026 г. Опозиционни партии и неправителствени организации в България междувременно изразяват загриженост относно капацитета на страната да се справи с натиска и призовават за по-голяма прозрачност в управлението на миграцията.
