ЕК създава нов разузнавателен орган: Фон дер Лайен оглавява звеното в отговор на геополитическите заплахи
Европейската комисия подготвя създаването на нов разузнавателен орган, който ще бъде ръководен от председателя Урсула фон дер Лайен, съобщава „Файненшъл таймс“. Инициативата цели да подобри споделянето на информация между страните членки и е отговор на войната в Украйна и геополитическите предупреждения от страна на Доналд Тръмп. Очаква се обаче държавите с големи разузнавателни възможности, включително Франция, да се противопоставят на централизирането на чувствителна информация.
Европейската комисия предприема решителни стъпки към консолидиране на европейската отбрана и разузнавателните способности. Комисията подготвя създаването на нов разузнавателен орган, който ще бъде ръководен директно от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Информацията беше разпространена от вестник „Файненшъл таймс“.
Основната цел на новия орган е да подобри значително използването на разузнавателна информация, която се събира от националните разузнавателни агенции на страните членки. Това е ключова стъпка към постигане на европейска независимост и самостоятелност, която Фон дер Лайен подчерта в програмната си реч за 2025 г. и концепцията за „Нова Европа“.
Създаването на новото звено е пряко свързано с настоящите геополитическите реалности — пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и предупрежденията на президента на САЩ Доналд Тръмп за ограничаване на американската военна подкрепа за Европа. Предложението за новото разузнавателно тяло идва на фона на най-мащабната програма за въоръжаване на ЕС от времената на Студената война насам.
Очаква се новото звено да бъде изградено в рамките на генералния секретариат на Комисията. То ще наема служители от различни части на разузнавателната общност на ЕС. На 10 ноември 2025 г. Фон дер Лайен обяви и предложения за изменения в бюджета на ЕС в размер на 2 трилиона евро, които включват разширяване на надзорните правомощия на Европейския парламент върху новата структура.
Инициативата обаче среща сериозни предизвикателства. Споделянето на разузнавателна информация отдавна е деликатен въпрос в Европейския съюз. Очаква се страните членки да се противопоставят на инициативата, опасявайки се от загуба на национален контрол.
Страни с големи възможности като Франция остават предпазливи при споделянето на чувствителна информация с партньорите си. Сътрудничеството е усложнено допълнително от появата на проруски правителства в някои страни, като пример за това е Унгария. Тези фактори правят постигането на консенсус относно новия разузнавателен орган особено трудно.
