Ефрем Каранфилов: Борба с посредствеността и защита на българщината
Навършват се 110 години от рождението на Ефрем Каранфилов, значим български литератор. Той се бори с посредствеността и защитава хуманистичния патриотизъм. Неговото творчество е актуално и днес, изследвайки героите и противоречията на българската история.
Дори по време на войната Ефрем Каранфилов не спира да пише. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Ефрем Каранфилов СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Ефрем Каранфилов е офицер по време на войната. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ На тази снимка Ефрем Каранфилов е заедно с японския посланик и журналиста Данаил Крапчев. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
На 27 ноември се навършват 110 години от рождението на Ефрем Каранфилов. Той е един от най-значимите литератори на българския XX век. Неговата творческа кариера обхваща три исторически периода. Всеки период е със своя доминираща идеология и конюнктура. Каранфилов започва през 30-те години на миналия век. Преминава през социалистическата епоха. Посреща и надеждите на демократична България.
Творчеството на Каранфилов включва есета, литературни портрети, статии и студии. Днес тези текстове са актуални и предизвикателни. Въпреки променящите се изследователски интереси. Патриотичната тема е доминантна в неговите произведения. Той е пристрастно вгледан в „българите“, в „героите“, в „най-българското време“.
Патриотизмът на Каранфилов не е агресивен. Той е основан на хуманизма и вековната хуманитарна култура. Това е апология на свободата. Той възхвалява свободния човек. Противопоставя се на страхливеца и „специалиста“. Оказва съпротива на егоизма и безразличието.
В края на 30-те и началото на 40-те години Каранфилов се утвърждава като есеист. Той публикува в списание „Философски преглед“. Списанието е редактирано от проф. Димитър Михалчев. Едно от есетата му е „Зад щорите на „специалиста“.
„Специалистите – пише обобщаващо Каранфилов – най-после отрекоха светлото учение на Спасителя и го разпнаха на кръст.“
В това есе Каранфилов идентифицира тесния специалист. Той го свързва с егоизъм, конформизъм, дребнавост, педантизъм и формализъм. Описва го като „човек, заключен в златната клетка на самодоволството си“. Противопоставя му фигурите на смелия и отзивчивия. На твореца и лудата глава. На човека, който „гледа отвисоко и вижда надалече“.
Каранфилов се интересува от светогледни позиции. Той осмисля как хората осъзнават мястото си в света. Стреми се да вникне в силата, която позволява на индивида да разбие клетката. Да поеме към друго измерение на съществуването.
Неговото творчество изследва широк спектър от нагласи, ценности и мотивации. В книги като „Герои и характери“, „Българи“ и „Най-българското време“ той разгръща модела на вътрешно свободния човек. Човек, пристрастен към определени ценности. Той изследва героите в битките им със статуквото. В техните възходи и падения.
Каранфилов се стреми да разбере миналото. Не просто да го съди. Той вниква в многообразието на фактите, процесите и зависимостите. В диалектиката на случайното и закономерното. Той чете „най-българското време“ през призмата на хуманистичния си патос. В несвършващо подлите български времена поборници унижават съратници. Наемни убийци дебнат по улиците. Нищожества душат политици и интелектуалци. В студията „Гео Милев – поетите – убийците. Парадоксът“ Каранфилов анализира психологията на жестокостта.
Под общото название „българи“ Каранфилов разкрива противоречив български свят. Героите оставят светла диря към бъдещето. Палачите оставят кървава диря към смъртта. Каранфилов утвърждава светлината, а не мрака. Героите, а не предателите и убийците. На фона на политическата параноя и човешката лакомия израстват истинските герои на България. Те са апостроф на рутината и алтернатива на подлостта. Сред тях са Васил Левски, Гоце Делчев, майор Узунов, полковник Дрангов, Гео Милев и Йосиф Хербст.
Днес неговите образи и картини ни показват промените. Но и колко много нещастия са останали същите. Възходът на алчната посредственост продължава. Жаждата за „келепира“ не стихва. Нищетата на политиката и омразата са все същите. България чака своите нови герои. Но те са вече само символични фигури. Жадуващи сенки, блуждаещи в отвъдното.
Ефрем Каранфилов е роден на 27 ноември 1915 година в Кюстендил. Починал е на 23 март 1998 година в София. Той е завършил Военното училище през 1937 година. Има и диплома по право от Софийския университет. Каранфилов е бил академик на БАН. Ръководил е Института за литература при БАН. Той е внук на фолклориста Ефрем Каранов. Каранфилов е сред най-влиятелните личности в българската култура до 1989 година. Неговите пристрастни и поучителни творения остават актуални.
