Ефектът на доминото: Какво още преминава през Ормузкия пролив?

Ормузкият пролив е не просто воден път за енергийни ресурси. Той е жизненоважна артерия за пренос на торове, алуминий и нефтохимически продукти. Преговорите в Близкия изток заглъхнаха бързо, което засили икономическите рискове. Последствията от войната вече са осезаеми за глобалния пазар.

През Ормузкия пролив преминават около 38% от нитратните и около 20% от фосфатните торове в света. Тези суровини са основа за изхранването на около 100 милиона души. Организацията по прехрана и земеделие към ООН отчита годишно потребление от 190 милиона тона торове. Експертите се опасяват от криза в хранителната сигурност, подобна на пандемията от 2020 г. Прекъсване на доставките за период от 3 до 5 месеца ще застраши реколтата за години напред.

Нгози Оконджо-Ивеала, директор на Световна търговска организация, коментира ситуацията:

„Конфликтът в Близкия изток заплашва хранителната сигурност в глобален мащаб заради проблемите с корабоплаването и по-високите цени на енергоносителите. Това намалява доставките и увеличава цените на торовете. Продължително прекъсване ще има пагубен ефект върху хранителната система.“

Кризата удря тежко и производството на алуминий. Регионът на Персийския залив осигурява около 10% от световното производство на този ценен метал. През февруари 2026 г. страните от района намалиха производството с 15,6%. Това се равнява на спад до 448 хиляди тона поради логистични проблеми в пролива. Aluminium Bahrain вече обяви форсмажор за своите доставки. Цената на алуминия достигна 3400 долара за тон през март 2026 г., което е четиригодишен максимум.

Автомобилните гиганти изразяват сериозна загриженост за своите производствени графици. Те се опитват да се запасят с метал, докато цените растат. Прогнозите сочат, че цена от 4000 евро за тон ще бъде пагубна за сектора. Ева Мантей от ING предвижда задълбочаване на дефицита поради ограничените суровини. Плавилните в региона разполагат със запаси от глинозем за едва 3-4 седмици.

Икономическата несигурност се разпростира и върху нефтохимическите продукти. Те се използват за производство на полимери, пластмаси и гуми. Цената на горивото е само част от по-широк инфлационен натиск. Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, подчертава необходимостта от различни сценарии:

„Последствията от шоковото увеличение на цените върху инфлацията могат да бъдат нелинейни, трябва да имаме различни сценарий.“

Над 5 милиона тона алуминий преминават годишно през този стратегически пролив. QatarEnergy спря работа след ирански удари, което повиши цените с 3,8%. В същото време трафикът през Панамския канал се променя в търсене на сигурност. Експерти като Андрей Смирнов от БКС прогнозират, че търсенето на алуминий ще достигне 78 милиона тона през 2026 година. Това ще създаде сериозен недостиг на глобалния пазар.

За крайните потребители ефектът на доминото означава по-високи цени и ограничен избор. В Европа вече се обмислят мерки за противодействие на икономическата нестабилност. Проучват се нови водни пътища и начини за намаляване на бюрокрацията в корабоплаването.