Джоджо – единствената „Царица на комунистите“, която искала да спаси осъдените от Народния съд
Йоана Савойска е известна като „Царицата на комунистите“ заради двугодишния си престой в България след 9 септември 1944 г. Близкият ѝ приятел Джовани Артиери разкрива, че тя е искала да даде опрощение на осъдените на смърт от Народния съд, но комунистическата власт ѝ е забранила. Тя е намирала утеха в книгите и е била силно вярваща, като е сменила името си в чест на свети Йоан Рилски.
Царица Йоана пише спомените си в изгнание. На 25 октомври 1930 г. цар Борис III и царица Йоана, дотогава - Джована Елизабета Антония Романа Мария, сключват католически брак в Асизи, Италия, а после и в православния храм "Св. Александър Невски" в София. СНИМКА: ГЕТИ
Йоана Савойска, съпруга на цар Борис III и дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III, остава в историята като единствената в съвременна Европа „царица на комунистите“. Това определение е дадено от близкия ѝ приятел Джовани Артиери — граф, журналист, писател и сенатор. Според него, това е времето от 9 септември 1944 г. до изгонването на царското семейство през септември 1946 г. след референдума, превърнал България в република. През този двугодишен период Йоана и семейството ѝ са подложени на сериозен натиск и репресии от новата комунистическа власт.
Артиери, който е автор на предговора към италианското издание на спомените ѝ, е познавал царицата от дете. В своите разговори с нея, докато тя вече живее в изгнание в Мадрид (в къщата, която днес е дом на Симеон Сакскобургготски), той научава за най-тежките моменти от живота ѝ в България. Йоана му споделя, че три години след смъртта на цар Борис III не е можела да спи, а след комунистическия преврат през 1944 г. е намирала утеха единствено в книгите.
Един от най-драматичните моменти, който царицата е решила да пропусне в мемоарите си, е свързан с Народния съд. Йоана е имала силното желание да посети подземията на Съдебната палата и да стане изповедник на осъдените на смърт. Тя е искала да им даде опрощение, тъй като те не са били допуснати да се срещнат дори и със свещеник. Комунистическата партия обаче категорично отказва да я пусне при „враговете на народа“, което осуетява опита ѝ да помогне.
Въпреки размирните времена и тежките лични изпитания, Йоана категорично отхвърля всякакви сравнения с трагичната съдба на френската кралица Мария Антоанета, която също е чела много в затвора.
„случка, от която излязох жива с децата си”
— Царица Йоана, относно живота си в България
Джовани Артиери описва царицата като дълбоко интелектуална личност, наследила черти както от майка си, така и от баща си. Той я определя като весела, шеговита и иронична, но най-вече с голяма склонност към четене на книги от всякакъв род – от романи и пътеписи до философия, история и биографии. Нейната силна вяра е била ключова за оцеляването ѝ, като още на 16 години, след като преболедува коремен тиф, тя се обрича на свети Франциск от Асизи.
Религиозните препятствия съпътстват не само брака на Йоана с православен монарх, но и този на родителите ѝ, както и на сина ѝ Симеон II. Царица Йоана, родена като католичка, успява дипломатично да реши въпроса с вярата, без официално да приеме православието, като сменя името си от Джована на Йоана в чест на свети Йоан Рилски. И в трите поколения – на Елена Савойска, Йоана и Симеон – за разрешение на религиозните пречки съдейства Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII.
Артиери, който е бил известен монархист, прави паралел между референдумите за република в Италия и България през 1946 г., и двата белязани от слухове за измама. Докато у нас комунистите държат властта изкъсо и не позволяват протести, в Неапол, където резултатите показват 83% срещу краля, избухват кървави безредици. Журналистът твърди, че при тези сблъсъци са загинали 47 души. Йоана Савойска е известна и с благотворителната си дейност, включително основаването на болници като Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София.
