Джанлоренцо Бленджини: Любовта на българите е повече от златен медал, обичам шопската салата
Джанлоренцо Бленджини, италианският треньор на националния отбор по волейбол за мъже, споделя, че любовта и посрещането на българите са по-ценни от златен медал. Специалистът, който през февруари 2024 г. пое отбора с мисия Лос Анджелис 2028, подчертава, че избира играчите не само заради техните спортни качества, но и заради интелекта и образованието им. Бленджини е известен с любовта си към България и българската кухня, като любимото му ястие е шопската салата.
Джанлоренцо Бленджини взриви площада на посрещането на волейболистите ни с "Българи, юнаци". СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ Бленджини показва емоции пред българска публика по време на турнира от Волейболната лига на нациите в Бургас. СНИМКА: СТАРТФОТО Бленджини се наслаждава на емоциите на Симеон Николов при голямата победа на България над САЩ с 3:2 на световното първенство, отворила ни пътя към финала. СНИМКА: СТАРТФОТО Волейболистите благодарят подобаващо на треньора си за невероятния успех, като го хвърлят във въздуха пред многохилядната тълпа от горди българи. СНИМКА: СТАРТФОТО Джанлоренцо Бленджини в миг на истинска радост на открития автобус по време на паметния парад по улиците на София след големия успех на волейболните ни национали. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРпАНОВ
Италианецът Джанлоренцо Бленджини, известен като архитектът на историческия успех на националния отбор по волейбол за мъже, разказа за своя път към треньорския връх и за силната си връзка с България. Неговата емоционална реакция пред Св. Александър Невски
, където извика на български: „Българи, юнаци“, обедини нацията и спечели сърцата на феновете.
Роден в Торино на 29 декември 1971 г., Бленджини никога не е бил елитен волейболист. Играе в ниските дивизии на Италия, достигайки до четвърта-пета лига, преди тежка контузия в коляното на 25-годишна възраст да сложи край на състезателната му кариера. Още докато играе, той започва да тренира деца и юношески отбори. Този път към професията е умишлен и различен от обичайното.
“Има различни пътища, по които можеш да се развиеш като треньор. Обичайното е – бивши състезатели, играчи на топниво. Има много такива примери. Но моят път беше различен – аз бях треньор или асистент във всяка една лига, която имаме в Италия, а ние имаме много. При подрастващите и на ниво представителни отбори. Една година или повече – аз минах по целия този път и взех целия възможен опит във волейбола”
— Джанлоренцо Бленджини
Преди да се посвети изцяло на волейбола, Бленджини учи „Политология“ с насоченост към социологията. Тези знания помагат за неговия подход, фокусиран върху управлението на хора и разбирането на промените в човешката личност. Решението му да прекъсне университета шокира родителите му, които го наричат „луд“.
Кариерата му е белязана от значими успехи. Той е 7 години селекционер на Италия, като печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2016 г. и сребро на Световната купа през 2015 г., както и бронз от Европейското първенство същата година. На клубно ниво е трикратен шампион на Италия с „Лубе“ (2017, 2021 и 2022).
През февруари 2024 г. 53-годишният специалист застава начело на националния отбор на България с амбициозната мисия за класиране на Олимпийските игри в Лос Анджелис 2028. Неговата визия е да изгради не просто отбор от играчи, а отбор от личности. Бленджини подчертава, че за чужденец в национален отбор е изключително важно да бъде част от културата и живота на нацията.
Той доказва своята привързаност, като прекарва лятната си почивка със семейството си в България – посещават Самоков, Боровец и морето в Синеморец, наслаждавайки се на дивото спокойствие на плажа Велека. Той споделя, че харесва българската кухня, като любими са му шопската салата и супите.
“Да си треньор на национален отбор, е много по-различно от това да си клубен треньор. В клуба основната цел е да печелиш. В националния отбор е и това, но не само. Националната принадлежност, гордостта на нацията са не по-малко важни.”
— Джанлоренцо Бленджини
Специално място в сърцето на треньора заема посрещането на отбора пред Св. Александър Невски
. Той описва събитието като социален феномен
, подчертавайки, че събраната положителна енергия и обич от нормалните хора
е била повече от всеки златен медал. Бленджини е благодарен на семействата на играчите за възпитанието им, тъй като избира момчетата не само по волейболни качества, но и заради тяхната психическа нагласа, интелект и образование.
Въпреки постигнатия успех, основната цел пред екипа остава запазването на спокойствие и продължаване на работния процес. Бленджини се връща към своята Италия за кратка почивка, преди да се завърне за Суперкупата на България, за да продължи своята мисия. Волейболът е семейна традиция – съпругата и сестра му са бивши волейболистки, а дъщеря му и племенникът му са активни играчи в момента.
