Дворецът „Колона“: Най-дискретният шедьовър на Рим, временно с ограничен достъп заради реставрация
Дворецът „Колона“ в Рим остава най-дискретната и ексклузивна атракция, като само малки групи от по 10 души получават достъп до позлатените му зали. През ноември 2025 г. достъпът е допълнително ограничен поради реставрационни дейности в 76-метровата Голяма зала, която е по-дълга от Залата на огледалата във Версай. Дворецът е частен дом на семейство Колона от XII век, които стриктно опазват своето художествено наследство, оцеляло дори през Втората световна война.
Докато милиони туристи се тълпят към Колизеума и Сикстинската капела, само малка част от тях успяват да зърнат позлатените зали на най-ексклузивната забележителност в Рим – двореца „Колона“. Този частен дом музей, разположен в сърцето на града, остава далеч от масовия туризъм, запазвайки картини, скулптури, гоблени и 76-метровата си Голяма зала от любопитните погледи, съобщава Асошиейтед прес.
Собствениците, наследниците на фамилия Колона, стриктно се придържат към уединения си начин на живот. Достъпът е строго ограничен – само за малки групи от по 10 души в петък и събота сутрин, водени от историци на изкуството. Тези ограничения са още по-строги през настоящия месец. През ноември 2025 г. дворецът е частично затворен за посетители поради реставрация в Голямата зала, като дейностите се очаква да продължат до края на годината.
Въпреки че дворецът не е предназначен за комерсиализация, наследниците допускат малък брой посетители, за да гарантират, че изкуството получава публична оценка. Дон Просперо Колона, наследникът на фамилията, все още живее там и рядко дава разрешение за провеждане на събития. Сред редките изключения са представянето на книгата на папа Йоан Павел II през 2005 г. и изложба на католическа мода, посетена от дизайнерката Дона Версаче и Анна Уинтур от списание „Вог“.
Реставраторът Елизабета Чекини обяснява философията на управление на обекта:
„Не можем да имаме масов туризъм. Това не е желанието ни.“
„Той не е предназначен да бъде музей, който да се комерсиализира.“
— Елизабета Чекини, реставратор в двореца
Дворецът е дом на семейство Колона от XII век и е част от т.нар. „черна аристокрация“ – римски семейства, които запазват лоялност към папата и папската държава, когато италианската армия превзема града през 1870 г., за да създаде обединена нация. В продължение на два века Колона поддържат тръст, гарантиращ, че ценните произведения на изкуството ще останат в двореца завинаги.
Клаудио Стринати, бивш директор на музеите в Рим, подкрепя изолацията на двореца, въпреки че някои местни културни активисти критикуват ограничения достъп, настоявайки за по-широко обществено признание на наследството.
„безспорно едно от най-великите художествени наследства на човечеството“
— Клаудио Стринати, бивш директор на музеите в Рим
Интериорът разкрива история на власт и привилегии. В Тронната зала портрет увековечава Одоне Колона, който става папа Мартин V през 1417 г. и превръща двореца в папска резиденция за десетилетие. Фреските на тавана на Голямата зала е дълга 76 метра и е по-дълга от Залата на огледалата във Версай, изобразявайки подвизите на командир Маркантонио Колона, спечелил морска битка през XVI век, оказала се повратна точка за бъдещето на Европа.
Семейната история включва и героични действия по опазване на колекцията. Принцеса Изабела Колона изиграва ключова роля за спасяването на семейните съкровища по време на нахлуването на нацистите. Тя наредила всички произведения на изкуството да бъдат скрити:
„натъпкани в едно крило на сградата, чиито входове били зазидани“
— Чекини, реставратор в двореца
Благодарение на нейната далновидност, войниците не успели да намерят колекцията. Сградата е сред малкото частни дворци в Рим, оцелели непокътнати през Втората световна война. Освен това, световната известност на двореца е подсилена и от киното, тъй като филмът „Римски почивки“ (1953) завършва със сцена, заснета именно в Галерия Колона.
