Двойна блокада: ДАНС и Министерският съвет ще одобряват всяка сделка за активите на „Лукойл“
Парламентът въведе спешни промени в Закона за насърчаване на инвестициите, изисквайки всяка продажба на активите на „Лукойл“ в България да бъде одобрена от ДАНС и Министерския съвет. Целта на двойния контрол е да се гарантира, че купувачът е стратегически инвеститор от съюзническа на НАТО държава и да се избегнат минали грешки при приватизацията. Преговорите с потенциалния купувач, азербайджанската компания „Сокар“, продължават, но са под въпрос заради напрежението между Москва и Баку.
“Лукойл” все още остава в България, тъй като преговорите с азербайджанската държавна компания “Сокар” за продажбата продължават.
„Лукойл“ може да избере купувача на своя бизнес и всички прилежащи обекти в България, но финализирането на сделката вече зависи изцяло от одобрението на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Министерския съвет.
Тези промени в Закона за насърчаване на инвестициите бяха приети набързо на първо четене от енергийната комисия в парламента в сряда (8 октомври 2025 г.). Текстовете, внесени от депутати от управляващото мнозинство, въвеждат изискване за двоен контрол върху всякакви разпоредителни сделки, касаещи активите на руската компания.
Целта на двойния контрол е да се избегнат грешки от миналото. Според мотивите, предишната продажба на рафинерията на „Лукойл“ ОАО е станала само със становище на Националната следствена служба, което впоследствие е било променяно многократно по „неясни подбуди“. Сега законопроектът гарантира, че активите на „Лукойл“ ОАО могат да бъдат продадени единствено на стратегически инвеститор от бранша, способен да осигури непрекъсната работа.
ДАНС ще има задачата да анализира и да дава становище преди извършване на сделки както с недвижимо имущество, така и с движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка. Този контрол обхваща собствеността на четири дружества: „Лукойл – България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД.
Задължително е и съгласието на Министерския съвет. Ако такива сделки се извършат без изрично решение на правителството, те автоматично ще се считат за нищожни.
Промените предизвикаха остри реакции сред опозицията.
“„Лукойл” вече има купувач. Разбираме го не през официално съобщение на рафинерията, а през вкарана извънредна поправка в законопроект, И то след работно време на деловодството на Народното събрание”
— Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“
От управляващото мнозинство обаче защитиха новите текстове, като подчертаяха важността на националната сигурност и избягването на руско влияние.
“Не твърдим, че вече има купувач. Просто казваме: Представете си, че това се случи”
— Делян Добрев, ГЕРБ
Йордан Цонев от ДПС-НН обясни, че наложителните законови промени целят да предотвратят прикрит купувач. Той настоява купувачът да бъде от държава съюзник на България и член на НАТО, а не да обслужва интересите на Русия, тъй като „сегашният скрининг не гарантира отказ, когато има прикрит купувач“.
Междувременно преговорите за продажбата на „Лукойл“ продължават вече повече от две години. Най-приемлива за руската компания се е оказала офертата на азербайджанската държавна компания „Сокар“ (Socar). „Сокар“ се разглежда като приемлив кандидат и от Европейската комисия. Проблем пред финализирането на сделката обаче може да се окажат обтегнатите отношения между Русия и Азербайджан през последните месеци. Москва може да не одобри продажбата на рафинерията на „Сокар“ поради това напрежение.
Това се случва малко след като „Газпром“ окончателно напусна българския пазар, след като продаде бензиностанциите си. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина на тази сделка, а купувач стана „Уни енерджи“, която оперира с бранда Avia.
