Двоен скок на дребните кражби в магазините: АТНС настоява за спешни промени

Дребните кражби в нехранителните магазини бележат двоен ръст през първото полугодие на 2025 г., алармира Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС). Проучване сред членовете на асоциацията разкрива тревожна картина. Попов подчертава, че проблемът не е само икономически, но и социален. АТНС настоява за спешни законодателни промени.

Най-голям ръст на посегателствата се отчита при спортните стоки – 100 процента спрямо 2024 г. Следват строителните хипермаркети с 60%. При книгите, мебелите и стоките за дома увеличението е около 20%. Кражбите се фокусират върху скъпи, малки и лесни за изнасяне артикули. Сред тях са луксозни свещи, сервизи, спално бельо, скъпи машини, дрехи от премиум колекции, ВиК части, инструменти и скъпи книги.

Извършителите на кражби стават все по-находчиви. Те използват нови методи за заобикаляне на охранителните системи. Нараства и стойността на откраднатите стоки. Тревожна тенденция е увеличаването на кражбите от непълнолетни и малолетни лица, както и от чужди граждани. Попов посочва, че сигналите до институциите са единични. Търговците са демотивирани да съобщават за кражби. Те смятат, че подаването на жалби често няма реален ефект.

Галин Попов подчертава, че кражбите не са продиктувани от нужда за изхранване. Те са част от добре организирана верига за препродажба.

Организираният вторичен пазар за продажба на такива продукти е силно развит. Кражбите не се извършват просто с цел изхранване – те са част от добре организирана верига за препродажба. За някои лица това представлява истински бизнес,

добавя той.

Търговците инвестират значителни средства в охрана. Членовете на АТНС влагат между 70 000 и 600 000 лева годишно в системи и персонал за предотвратяване на кражби. Тези разходи в крайна сметка се отразяват на цените на стоките. Попов обяснява, че инвестициите са в различни направления. Те включват алармени инсталации, охранителни системи, жива охрана и решения с изкуствен интелект.

АТНС настоява за промени в нормативната уредба. Според асоциацията тя е остаряла и не отговаря на съвременните нужди.

Например при стойност на откраднатите артикули до две минимални работни заплати и при наличие на законовите условия за санкциониране, глобата е между 150 и 300 лева. Този размер е определен през 2010 г. и оттогава не е променян.

През 2010 г. минималната работна заплата е била 240 лева, а сега е 1077 лева. През 2026 г. се очаква тя да бъде още по-висока. Това прави сегашните глоби символични и неефективни.

Асоциацията обсъжда с МВР нови мерки. Сред предложенията са по-качествени системи за видеонаблюдение. Обсъжда се и създаване на вътрешни екипи за проследяване на кражби. Засилва се взаимодействието между търговците и МВР. Предлага се внедряване на интелигентно видеонаблюдение с лицево разпознаване. Достъпът до него ще бъде само за органите на МВР. Ще се търси становище от Комисията за защита на личните данни. Целта е да се гарантира съответствие със законодателството. Тези решения бяха дискутирани на кръгла маса, организирана от МВР по темата за сигурността в търговските обекти. Подобни престъпления изискват комплексен подход и бърза реакция от страна на властите.

Подготовката за въвеждане на еврото от 1 януари е в напреднал етап за големите търговци. Има известни притеснения за дребния бизнес. АТНС се надява затрудненията да бъдат бързо преодолени. Няма данни за увеличение на продажбите преди смяната на валутата. Повишеното търсене преди декемврийските празници е нормална сезонна тенденция, несвързана с еврото.