Две трети от българите се чувстват здрави: По-добре от съседи, но изоставаме от Гърция
65,7% от българите над 16 години се чувстват здрави, доближавайки средното за ЕС. Страната ни изпреварва Сърбия и Турция, но изостава от Гърция. Въпреки това, България е сред страните с най-ниски разходи за здравеопазване в ЕС.
Лекар Снимка: Pixabay
65,7% от българите над 16 години се чувстват здрави, сочат данни на Евростат за 2024 г. Този процент ни доближава до средното за Европейския съюз (ЕС), където 68,5% от населението оценява здравето си като добро. България изпреварва Сърбия (64,2%) и Турция (63,8%) по този показател.
Въпреки това, съседни държави като Румъния и Гърция регистрират значително по-високи нива. Гърция е с 78,3%, а Румъния, заедно с Италия, достига 75,2%. Лидер в ЕС е Ирландия със 79,2%, следвана от Малта със същия процент. На обратния полюс са балтийските републики Латвия (49,1%) и Литва (48,9%), където по-малко от половината население се чувства в добро здраве.
През 2024 г. България отчита очаквана продължителност на живота в добро здраве от 66,7 години. Това е с около 4,1 години над средната стойност за ЕС-27, което позиционира страната ни сравнително високо в съюза. Българките живеят средно до 71 години в добро здраве, като по този показател са изпреварвани единствено от малтийките. Разликата между половете в България е около 4,4 години, като жените очакват да живеят по-дълго в добро здраве (68,9 години) спрямо мъжете (64,5 години).
Въпреки тези положителни данни за субективното здраве, България се сблъсква със сериозни предизвикателства в здравната система. Страната ни остава сред държавите с най-ниски публични разходи за здравеопазване в ЕС – около 990 евро на глава от населението през 2022 г., което е значително под средното за съюза. Това поражда критики от опозиционни партии и здравни експерти, които смятат, че ниските разходи ограничават достъпа до качествени здравни услуги и могат да влошат реалното здравословно състояние на населението в дългосрочен план.
Анализатори посочват, че субективното усещане за здраве не винаги отразява напълно реалността, особено предвид високия дял на хора с хронични заболявания и социално-икономически проблеми в страната. През 2024 г. България е сред държавите с най-висок дял на населението в риск от бедност и социално изключване – 30,3%, при средно около 21% за ЕС. Здравните институции подчертават необходимостта от увеличаване на инвестициите и подобряване на профилактиката за повишаване на общото здраве на българите.
