Две стъпки за София: Как кризата с боклука може да доведе до спестяване на 35 млн. лева годишно
Кризата с боклука в София, предизвикана от неуспешен конкурс и отказ на кмета Терзиев да приеме висока цена, може да се превърне във възможност за въвеждане на ефективни промени. Експерти предлагат две ключови стъпки: масово въвеждане на разделно събиране, което може да спести на общината до 35 млн. лв. годишно, и въвеждане на депозитна система. София изостава сериозно от добри примери като Габрово, където разделно се събират 34% от отпадъците, спрямо под 10% в столицата.
Добровилците имат ключова роля за справяне с кризата в "Красно село" и "Люлин". Сивите контейнери за смесен отпадък се обслужват от едни фирми, а цветните - от други.
Кризата с отпадъците, засегнала районите „Красно село“ и „Люлин“, принуди софиянци да търсят нови подходи към управлението на сметта. Ситуацията, предизвикана от изтичане на договор и неуспешен конкурс за нов изпълнител, показа, че дори в критичен период самоорганизацията и разделното събиране могат да бъдат отговорът. Вълна от доброволци помага активно за почистването и организирането на отпадъците.
По време на пандемията от COVID-19 се наложи идеята, че китайският йероглиф за „криза“ съдържа знаците „опасност“ и „възможност“. В момента кризата в София също се превръща във възможност за промяна. Жителите на засегнатите райони започнаха да използват по-здрави чували, призоваха се към намаляване на найлоновите торбички и агитираха срещу изхвърлянето на едрогабаритни вещи по време на критичния период.
Две сигурни стъпки за справяне с проблема
Основният проблем възникна, след като кметът Васил Терзиев отказа да сключи договор с единствената фирма, останала в конкурса за сметоизвозване в „Люлин“ и „Красно село“, тъй като предложената цена беше твърде висока и би увеличила данъците за софиянци. Този отказ дойде на фона на разследване от полицията за палеж на камиони на друга фирма, участваща в конкурса, което я принуди да се откаже от договора.
В дългосрочен план градът разполага с две основни мерки за предотвратяване на бъдещи кризи:
- Масово разделно събиране на отпадъци.
- Въвеждане на депозитна система.
Разделното събиране е финансов приоритет
Малко софиянци осъзнават, че за извозването на боклука от сивите контейнери данъкоплатците плащат на сметосъбиращи фирми. Когато сметта отива в цветните контейнери (жълти за пластмаса/метал, зелени за стъкло и сини за хартия/картон), общината не плаща, а пести пари. Този отпадък се поема от Организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО), които трябва да го рециклират и върнат в производствения цикъл. Кметът Терзиев призова съгражданите си да насочват колкото се може повече смет към пластмасовите контейнери.
„Колкото повече изхвърляме в тях, толкова по-малко ще плащаме за боклука. Затова да си разделяме отпадъка и да го изхвърляме разделно. Важно е не само днес, а и дългосрочно“
— Васил Терзиев, кмет на София
Към 2023 г. в София е имало едва 2829 точки с цветни контейнери, докато тези за смесен отпадък са били 91 643. Заместник-кметът по екология Надежда Бобчева поиска пълна реорганизация: навсякъде да се замени двукомпонентната система с трикомпонентна и значително да се увеличат пунктовете за разделно събиране. От общината изчислиха, че ако местата за разделно събиране се умножат, ще се спестяват до 35 млн. лв. на година.
Спорът между общината и бизнеса
Бобчева внесе доклад с по-високи минимални изисквания към трите фирми, отговорни за разделното събиране в столицата ( „Екопак България“, „Булекопак“ и „Екобулпак България“). Поискано бе разходите за депониране на негодните за рециклиране отпадъци да са за сметка на фирмите, а не на общината. Въпреки че Градският съвет прие доклада, фирмите го обжалваха в съда, твърдейки, че новите изисквания противоречат на Закона за управление на отпадъците и наредбите.
„Изпълнението на така предложените от СОС изисквания към организациите по оползотворяване в София неминуемо би рефлектирало в цената на продуктите за крайния потребител“
— Фирмите, в общо становище
Въпреки разногласията, от кметството съобщиха, че в последните месеци точките за разделно събиране са увеличени с близо 100, макар това да е далеч от поставените амбиции. В момента спорът се разглежда от Върховния административен съд. Ясно е, че без сътрудничество между общината и бизнеса, работещ модел трудно ще бъде изработен.
Примери за успех и депозитната система
София има какво да научи от други български общини. В Поморие, квартал „Свобода“ въвежда системата „плащаш колкото изхвърляш“ с европейско финансиране. Домакинствата в Поморие получават чували с индивидуален RFID таг, което позволява проследяване и контрол на изхвърленото количество.
Габрово е друг положителен пример. Общината спечели конкурса „Екообщина“, като там 34% от битовите отпадъци се събират разделно, докато в София съотношението е под 10%. Габрово използва и четвърти, кафяв контейнер за биоразградими отпадъци, както и мобилен пункт за разделно събиране.
Друг сигурен начин за намаляване на търкалящите се отпадъци е депозитната система за пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета. Подобна система вече функционира в магазините на „Кауфланд“ и „Лидл“ в редица населени места, като интересът към нея непрекъснато расте.
